Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Вождовете гледаха наблюдаващата ги Мерана. Никакво мускулче по лицата им не издаваше мислите им.
— Мъдрите трябва да са ви обяснили къде са поставени Айез Седай — глухо промълви Ранд. Сорилея го беше уверила, че знаят, но това трябваше да проличи по липсата на изненада още когато видяха как Мерана му шета и му прикляка. — Сами се уверихте, че донесе подноса и ви сипа чай. Видяхте, че идва и си отива, както аз й кажа. Ако искате, мога да я накарам и да ви потанцува. — Най-важното в момента беше да убеди айилците, че не е вързан на каишка, държана от някоя Айез Седай. Ако се наложеше, всички щеше да накара да затанцуват.
Манделайн намести сиво-зелената превръзка над дясното си око, както правеше винаги, когато имаше нужда от миг за размисъл. Дебел издут белег минаваше по челото му от кожената превръзка чак до средата на почти оплешивялото му теме. Когато най-сетне заговори, гласът му се оказа съвсем с малко не толкова глух, колкото на Ранд.
— Казват, че Айез Седай са готови да направят всичко, за да получат това, което искат.
Индириан свъси тежките си бели вежди и се вгледа в чая си. Среден на ръст за айилец, той беше с половин длан по-нисък от Ранд, но въпреки това всичко по него изглеждаше дълго. Жегата в Пустошта като че ли беше стопила всичко излишно по тялото му, че и повече. Скулите му изпъкваха рязко, а очите му приличаха на смарагди, просветващи от пещери.
— Не обичам да говоря за Айез Седай. — Дълбокият му глас винаги будеше изненада — и как инак при това мършаво лице. — Стореното — сторено. Нека Мъдрите да се оправят с тях.
— По-добре да говориш за псетата Шайдо — каза кротко Джанвин. Което будеше не по-малка изненада, като се имаше предвид свирепото му лице. — След няколко месеца, половин година най-много, всеки Шайдо, който още може да е жив, ще е мъртъв или гай-шайн. — Това, че гласът му беше мек, още не означаваше, че и той е такъв. Другите двама кимнаха.
Все още не изглеждаха убедени. Шайдо беше привидният повод за тази среща. Не маловажен повод — Шайдо бяха създали предостатъчно неприятности, — но просто не беше на същата страница в тефтера на Ранд. Шайдо обаче създаваха проблеми. Три клана, присъединени към Миагома на Тимолан, вече недалече от Камата на Родоубиеца, като нищо можеха да постигнат това, което каза Джанвин, но имаше и такива, които не можеха да бъдат обърнати в гай-шайн и не можеха да бъдат убити. А някои от тях бяха по-съдбовно важни от други.
— А Мъдрите? — попита той.
За миг лицата им станаха неразгадаеми — дори Айез Седай не го умееха това така добре, както айилците. Това, че можеха да се изправят срещу Единствената сила, не ги плашеше, поне не и открито: никой не може да надбяга смъртта, така вярваха айилците, и дори сто разгневени Айез Седай не можеха да накарат един-единствен айилец да свали булото си, след като се е забулил. Но когато научиха, че Мъдрите са взели участие в битката при Думайски кладенци, това ги порази толкова, колкото ако бяха видели слънцето да изгрява нощем и луната денем посред кървавочервено небе.
— Саринде казва, че почти всички Мъдри ще затичат с алгай’д’сисвай — промълви Индириан с неохота. Саринде беше Мъдрата, която го беше последвала от Червени извори, твърдина на клана Кодарра. Или може би „последвала“ не беше подходящата дума — Мъдрите рядко го правеха. Във всеки случай, повечето от Мъдрите на Кодарра, както и на Шианде и на Дарайн щяха да тръгнат на север с копията. — С Мъдрите на Шайдо ще се оправят… Мъдрите! — Устата му се изкриви от отвращение.
— Всички неща се променят. — Гласът на Джанвин стана дори по-мек от обичайното. Вярваше го, но не му се искаше да е така. Участието на Мъдрите в битки нарушаваше закони, древни като самия Айил.
Манделайн внимателно остави чашата си на пода и каза:
— Кореюин иска да се види с Джаир преди сънят да свърши. Аз също. — Също като Баел и Руарк, той имаше две жени; останалите вождове имаха само по една, освен Тимолан, но един овдовял вожд рядко оставаше такъв за дълго. Ако той се ослушаше, Мъдрите се погрижваха за това. — Дали някой ще види отново изгрева на слънцето в Триделната земя?
— Надявам се — отвърна умислено Ранд. „Докато плугът цепи земята, ще руши той съдбите човешки и всичко, що е било, ще се погълне от огъня в очите му. Бойни тръби ще ехтят по стъпките му и гарвани ще се хранят по неговия глас, и ще носи той корона от мечове.“ Пророчествата за Дракона предлагаха малко надежда, освен за победа над Тъмния, и при това — само надежда. Пророчеството на Руйдийн — айилското Пророчество — твърдеше, че той ще ги унищожи. Замъгляването помиташе клановете заради него и древни обичаи биваха раздирани на две. И без Айез Седай не беше никак чудно, ако някои от вождовете размисляха дали са прави да последват Ранд ал-Тор, с Драконите по ръцете му или без тях. — Надявам се.