Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— А ти не ще ли продължиш да ми служиш, дори това да означава да си отидеш? — попита той кротко. — Ще бъдеш извън взора ми, но не и извън ума ми. — Луз Терин отново се изсмя, и то така, че Ранд почти се изчерви. Той самият обичаше да я гледа, но онова, което този Луз Терин понякога си помисляше…
Берелайн го изгледа с непокорните си очи и отвори уста…
И вратата отново се отвори и Риалин каза:
— Една Айез Седай е дошла да види Кар-а-карн. — Каза го хладно и в същото време неуверено. — Казвала се Кацуан Мелайдрин.
Някаква смайващо обаятелна жена, със стоманеносива коса, събрана на кок и окичена пищно със златни украси, я избута и влезе — всичко сякаш стана наведнъж.
— Мислех, че си мъртва! — ахна Анура и очите й едва не изхвърчаха от кухините си.
Мерана се понесе през преградата с протегнати ръце.
— Не, Кацуан! — изпищя тя. — Не можеш да му навредиш! Не го докосвай!
Кожата на Ранд настръхна — някоя от жените в стаята бе прегърнала сайдар. Не някоя — повече от една. Той плавно се дръпна от Берелайн, пресегна се и сграбчи Извора, изпълни се със сайдин, усети как осквернената половина на Силата изпълни и двамата Аша’ман. Лицето на Дашива трепна и той изгледа с ярост трите Айез Седай. Въпреки Силата, която бе прихванал, Наришма сграбчи дръжката на меча си с две ръце и зае стойката, наречена „Леопард на дървото“, готов за удар. Луз Терин заръмжа за убийство и гибел. Риалин се забули, извика нещо и в залата мигом нахлуха дузина Деви, забулени и с копия, готови за битка. Едва ли беше изненадващо, че Берелайн остана зяпнала и удивена, сякаш всички около нея изведнъж са полудели.
За човек, предизвикал всичко това, въпросната Кацуан запази смайващо спокойствие. Тя погледна Девите и поклати глава; златните звездици, луни и птици в косата й леко се разлюляха.
— Да се мъчиш да отгледаш прилични рози чак в северен Геалдан може да си е почти смърт, Анура — рече тя сухо, — но чак да те вкара в гроба — едва ли. О, я по-спокойно, Мерана, че току-виж си изплашила някого. Пък аз си мислех, че откак си свалила новашкото бяло, си се понаучила да си сдържаш малко нрава.
Мерана отвори и затвори уста, засрамена на всичко отгоре, и тръпките по кожата на Ранд изчезнаха моментално. Той обаче не изпусна сайдин, нито ашаманите.
— Коя си ти? — запита Ранд настойчиво. — От коя Аджа? — Червена трябваше да е, ако можеше да се съди по реакцията на Мерана, но за да влезе една Червена по този начин, сама, бе нужен самоубийствен кураж. — Какво искаш?
Погледът на Кацуан се плъзна по него само за кратък миг, но тя не отговори. Устните на Мерана леко се разтвориха, но сивокосата жена я погледна, вдигнала вежда — и толкова. Мерана буквално се изчерви и сведе очи. Анура продължи да гледа новодошлата втренчено, сякаш е някакъв призрак. Или гигант.
Без дума да каже, Кацуан бързо тръгна към двамата ашамани. Ранд имаше чувството, че тя винаги се движи така — изящно и все пак без да си губи времето и да позволява нещо да й се изпречва на пътя. Дашива я изгледа от глава до пети и изкриви устни в насмешка. Макар да го гледаше право в лицето, тя сякаш не го забеляза повече, отколкото обърна внимание на ръцете на Наришма върху дръжката на меча му, когато подпря брадичката му с пръст и размърда главата му наляво-надясно, преди той да се дръпне.
— Хубави очи — промърмори тя. Наришма примигна колебливо, а насмешката на устните на Дашива прерасна в гадно хилене.
— Стой спокойно — сопна се Ранд. Дашива има дързостта да го изгледа свирепо, но след това примирено опря пестник в гърдите си в поздрава на Аша’ман. — Какво търсиш тук, Кацуан? — продължи Ранд. — Погледни ме, да те изгори дано!
Тя го направи, но доста небрежно.
— Значи ти си Ранд ал-Тор, Преродения Дракон. Все пак дори детенце като Моарейн би могло да те научи на малко приличие.
Риалин размърда пръсти в речта на жестовете на Девите. Никоя от тях обаче не се разсмя и този път поне Ранд беше сигурен, че казаното не е някоя шега по негов адрес.
— Спокойно, Риалин — каза той и вдигна ръка. — Всички запазете спокойствие.
Без да обръща внимание и на това, Кацуан изгледа с усмивка Берелайн.
— Значи това била твоята Берелайн, Анура. По-красива е дори от описанията, които чух. — И кимна на Берелайн без намек за раболепие, без най-малък намек, че тя самата е и на косъм по-малко красива. Чиста проява на етикет, нищо повече. — Милейди Първа на Майен, налага се да поговоря с този младеж и трябва да задържа за малко съветничката ви. Чух, че сте поели много задължения тук. Не бих ви задържала повече встрани от тях. — По-ясен знак, че я подканя да напусне, не можеше и да има, освен ако не й отвореше сама вратата.