Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Ти все едно го зашлеви през лицето — вметна Анура и Мерана се изчерви. От двете на Анура трябваше да й е далеч по-трудно с Кацуан, но ето че тъкмо тя говореше свободно.
Кацуан със съжаление поклати глава.
— Искаш ли да видиш за какво е направен един мъж, тласни го в неочаквана за него посока. Ковък метал е вложен в това момче, струва ми се, но ще е труден. — Тя се загледа замислено в стената. — В него се е насъбрал толкова гняв, че ще му стигне целия свят да подпали, и при това го удържа на косъм. Бутнеш ли го твърде силно, че да го изкараш от равновесие… Пфу! Ал-Тор не е толкова корав, колкото Логаин Аблар или Казрим Таим, но е сто пъти по-труден, страхувам се. — Като чу имената на тримата наведнъж, езикът на Мерана се залепи за небцето й.
— Ти си видяла и Логаин, и Таим? — възкликна изумена Анура. — Таим… той следва ал-Тор, както чувам. — Мерана въздъхна облекчено. Приказките за Думайски кладенци все още не бяха се пръснали. Но и това щеше да стане скоро.
— И аз имам уши за слуховете, Анура — отвърна язвително Кацуан. — Макар да бих предпочела да нямах, според това, което чух за тия двамата. Всичката ми работа досега да отиде нахалост! И на други също така, но моята част е доста голяма. А отгоре на всичко и тези черни палта, тези Аша’ман. — Тя пое чашката от Дайгиан и й благодари. Кръглобузата Бяла изглеждаше готова да приклекне, но все пак се задоволи само с това да се оттегли в ъгъла, за да не пречи. Тя бе изкарала като новачка по-дълго от всяка друга жена, както и като Посветена — едва й бяха разрешили да остане в Кулата, — и бе спечелила пръстена почти по милост, така че винаги се държеше свенливо в присъствието на други Сестри.
— Всъщност този, който ме измъкна от градината ми с рози, беше Логаин — продължи Кацуан. — Буквално цъфна на прага ми. Фу! Дори някоя свада на овче тържище можеше да ме измъкне от онези прокълнати от Светлината растения. Ако използваш Силата, няма никакъв смисъл, а пък без нея трябва да отгледаш десет хиляди корена срещу един… Фу! Дори вече си мислех дали да не положа клетвата за Ловкиня. Все едно. Приятно минаха онези няколко месеца, докато гонехме Логаин, но когато го хванахме и докато го откараме в Тар Валон, беше същата досада както с розите. Почудих се малко какво ли друго да си намеря, нов Стражник може би, но пък на моите години вече е малко късничко и няма да е честно към един мъж. После чух за Таим и веднага препуснах за Салдеа. Едва ли има нещо по-досадно от това да се занимаваш с мъж, който може да прелива. — Изведнъж тонът й се втвърди, погледът й също. — Някоя от вас да не е била замесена в онази… гадост… малко след Айилската война?
Мерана се сепна. Погледът на Кацуан говореше за дръвник и секира на палача.
— Каква гадост? Не разбирам за какво говориш.
Обвиняващият поглед така порази Анура, че тя за малко да падне от леглото.
— Айилската война ли? — изпъшка тя. — Три години по-късно направих всичко, за да превърна тъй наречения Велик съюз в нещо повече от празно име.
Мерана изгледа Анура с любопитство. Твърде много Сестри от Сивата Аджа бяха шетали след войната от столица на столица в напразно усилие да укрепят съюза, възникнал срещу айилците, но тя така и не помнеше Анура да е била сред тях. Иначе нямаше да е толкова слаба в преговорите.
— Аз също — каза тя. Достойнството. Откакто бе тръгнала от Кемлин по стъпките на ал-Тор, от него й беше останало твърде малко. Малкото трошици, които все още й оставаха, й бяха твърде скъпи, за да изгуби и тях. Тя придаде спокойствие и малко повече твърдост на гласа си. — За каква гадост говориш, Кацуан?
Сивокосата само махна пренебрежително с ръка, сякаш изобщо не е споменавала такова нещо.
За миг Мерана се зачуди дали умът на Кацуан е наред. Никога не беше чувала да се е случвало някоя Сестра да си изгуби ума, но повечето Айез Седай наистина се оттегляха в уединение в заника на живота си, далече от козните и светските вълнения. В повечето случаи — далеч от всички. Кой можеше да каже какво ги сполетява преди края? Но само като срещна ясния, съсредоточен поглед над ръба на чашката, тази мисъл тутакси се изпари от главата й. Все едно, някаква гадост отпреди двадесет и няколко години, каквато и да е била тя, едва ли бе поднесла пламъчето към фитила на това, пред което сега се изправяше светът. А Кацуан така и не бе отговорила на първоначалните й въпроси. Какво възнамеряваше тя все пак? И защо точно сега?
Преди Мерана да успее да я попита, вратата се отвори и нахълтаха Бера и Кируна, подкарани от Корел Ховиан, стройна като момче Жълта с дебели черни вежди и буйна гарвановочерна коса, която й придаваше малко необуздан вид, колкото и спретнато да се обличаше, а тя винаги се обличаше като за селски танц, с пищни бродерии по ръкавите и корсажа, както и по полите. В стаичката почти не остана място където да се помръдне човек. Корел никога не губеше закачливата си веселост, каквото и да ставаше, но сега на лицето й се беше изписала широка усмивка, нещо средно между неверие и нескрит смях. Очите на Кируна проблеснаха върху замръзналото й от надменност лице, а пък Бера направо кипеше от възмущение. Докато не видяха Кацуан. За тях това сигурно беше все едно да се изправят лице в лице с Алинд Дифел или със Селвана Месеу, или дори с Мабриам ен Ширийд. Очите им се опулиха. Челюстта на Кируна увисна.