Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Първо извади голяма компютърна клавиатура и я сложи в скута си. После измъкна клетъчен телефон и го постави върху седалката между себе си и Спренгел, като включи кабела в контакта на запалката на колата. Извади малка диадема с наушници и микрофон, постави я на главата си и вкара кабела в основата на клетъчния телефон. Накрая извади малка, твърда папка с гъвкава миниатюрна лампичка и малък предавател „Юнайден“. Погледна към Спренгел.
— Чисто ли е? — попита го.
Той оглеждаше пресечката на Осемдесет и девета улица с Трето авеню, където задните светлини на джипа завиха наляво.
— Отидоха си.
Лейн включи предавателя и го вдигна към устата си.
— Хайде, Рейнджър.
Мина половин минута, а после вътрешността на колата се освети от фарове и една голяма линейка с надпис „Медицински център «Кабрини»“ мина край тях и спря пред входа на „Еделвайс“. Задните врати на линейката се отвориха и върху асфалта скочи медицинска сестра в униформа, наметната с дълго, сиво палто. Тя посегна към осветената в зелено вътрешност и издърпа сгъваема инвалидна количка.
Откъм пътническото кресло на кабината на линейката един висок мъж стъпи с лъснатите си обувки върху тротоара. Беше облечен в тъмен костюм, тъмносиньо кашмирено палто и мека шапка. От двете страни на яката на ризата му блестяха слушалките на стетоскоп, а в ръката си държеше черна, лекарска чанта. Затвори вратата, погледна назад към шевролета и докосна периферията на шапката си.
Докторът тръгна заедно със сестрата по тротоара и й помогна да разгъне инвалидната количка. После изкачи стъпалата към входа на старческия дом, натисна звънеца и вдигна черната си чанта, за да я видят отвътре. Вратата бръмна и се отвори.
В шевролета Лейн заговори тихо в предавателя.
— Спусък Гама, говори Алфа. Рейнджър е вътре.
Тя получи две кратки бипвания в отговор. После натисна бутона за включване на клетъчния телефон и кристалното му прозорче блесна в зелено…
Близо до центъра на Манхатън, частният кабинет на доктор Ернст Хофмайер, се намираше на северния тротоар на Шестдесет и шеста улица, между булевардите „Парк“ и „Медисън“. Докторът си беше отишъл вече вкъщи, но асистентката му стоеше на работа до осем часа. Поради приятния характер и родния, чист немски език, голяма част от пациентите на Хофмайер бяха възрастни емигранти от старата родина.
На ъгъла на „Парк“ и Шестдесет и шеста улица до отворения капак върху тротоара беше паркиран камион на Нюйоркската телефонна компания. Отворът беше предпазен от метална ограда и знак „Поправка“, за да не падне вътре някой невнимателен пешеходец. До задната врата на покрития камион стоеше млад мъж с бяла каска на главата и увит срещу студа като снежен човек. Той поглеждаше от време на време в дупката, но най-вече наблюдаваше улицата с немигащия поглед на снайперист.
Долу в дупката втори мъж с миньорски шлем с фенерче прибра собствения си предавател в джоба, а после се наведе към дебелия сноп цветни жици. Близо два часа му трябваха, за да открие кабелите на Хофмайер, но сега ги държеше в ръка и леко оголи жичките им. Внимателно закачи две щипки към тях, провери сигнала с оранжевата си слушалка, после прехвърли връзката към клетъчен телефон, подобен на този на Лейн, но със специална модификация, предупреждаваща за идващо повикване, каквито изобщо не се продават в магазините. Натисна бутона за включване на уреда и погледна часовника си. Батерията на апарата щеше да се изтощи много бързо на този студ.
Лекарят, който приближи плота на администрацията в „Еделвайс“, не беше Ернст Хофмайер, нито се правеше на него. Всъщност никога не беше срещал човека, когото живеещите в „Еделвайс“ уважаваха не само като доктор, но и като приятел и довереник. Този мъж се представи и показа документи като доктор Петер Крадел, работещ в кардиологичното отделение на „Кабрини“.
— Добър вечер. — Той показа болничната си лична карта на доста възрастния мъж зад плота. — Дошли сме за госпожа Катарина Оберст.
— Гутен Абенд — отвърна механично на немски възрастният портиер. Погледна картата и веднага я върна. — Госпожа Оберст ли? — Той се надигна от стола си и надникна към инвалидната количка. Сестрата му се усмихна и той седна отново. — Тя не ми се е обадила. Болна ли е, доктор…
— Крадел.
— Да, извинете ме, доктор Крадел. — Портиерът погледна широките рамене и мускулеста фигура на посетителя. Тези американци на средна възраст много се занимават с гимнастика. Колко недостойно.