Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Натан ядеше с апетит, но без да преяжда. Различните ястия явно му доставяха удоволствие, искаше да опита от всичко. Сервитьорите се суетяха около него, разрязваха му месото, наливаха му сосове и разнасяха чинии и плата, сякаш бе безпомощен. Той ги насърчаваше, молеше ги за разни неща, други отпращаше и като цяло се стремеше да се държи като важна особа. Каквато тя не се съмняваше, че той е. Та нали бе довереният човек на императора. Мъж, с когото по-добре да не ти се пресича пътят. Никой не искаше да остави у Господаря Рал друго чувство освен доволство. Щом в това доволство влизаше и изпълнението на желанията на Клариса, те бяха готови и на това.
Клариса с облекчение последва момчето, което най-сетне бе изпратено да им покаже стаите. Сякаш планина й падна от раменете, щом Натан затвори вратата зад себе си. Вече не беше нужно да се държи като изискана дама — или курва, по-точно. Всъщност за втората роля не бе съвсем сигурна как трябва да се изпълнява. Знаеше само, че с радост се скри от очите, готови на всичко пред нея.
Натан огледа двете стаи, които им бяха запазили, внимателно взирайки се в боядисаните на фигури стени, прошарени със златни ивици. Подът бе почти изцяло скрит под дебели меки килими. Навсякъде имаше канапета и кресла. В едната стая се виждаха две маси — една за хранене, друга — с наклонен плот — за писане. Върху втората бяха прилежно подредени листа, сребърни писалки и мастилници със златни запушалки, пълни с различни цветове мастило.
В другата стая бе леглото. Клариса никога не бе виждала такова. Четири изящни подпори придържаха копринен червен балдахин на щедри златисти форми. Кувертюрата бе от същия плат. Леглото имаше наистина впечатляващи размери. Тя не можеше да си представи защо е необходимо да се губи толкова много място.
— Е — каза Натан, връщайки се в стаята с леглото, — както изглежда, ще трябва да се задоволим с това.
Клариса се изкиска.
— Натан, дори Крал би бил доволен да спи в такава стая.
Натан направи гримаса.
— Може би, но аз съм повече от Крал. Аз съм Пророк.
Усмивката й мигом се стопи, цялото й същество при доби загрижен вид.
— Да, наистина си повече от Крал. Натан обиколи стаята и духна десетината запалени лампи, оставяйки да свети само тази край леглото и другата върху тоалетката.
Извърна се леко и посочи към другата стая.
— Аз ще спя на канапето там. За теб остава леглото.
— Не, предпочитам аз да съм на канапето. В такова огромно легло ще се чувствам неуютно. Аз съм най-обикновена жена, не съм свикнала на такъв разкош. За разлика от теб. Редно е ти да спиш на леглото.
Натан вдигна длан към бузата й.
— Свиквай. Ще спиш на леглото. Няма да се чувствам добре при мисълта, че такава прекрасна дама спи на канапето. Аз съм човек отворен, такива неща не ме вълнуват. — Той й се поклони театрално от прага. — Спи спокойно, скъпа моя. — Спря се и надникна през полузатворената врата. — Клариса, приеми извиненията ми за погледите, които ти се наложи да изтърпиш. И за онова, което хората може би са си помислили за теб след моята история.
Той беше истински джентълмен.
— Не е нужно да ми се извиняваш. Беше ми забавен целият този карнавал — почувствах се като на сцена.
Той се загърна с наметалото си, очите му засияха и веселостта им премина и на устните му.
— Наистина беше забавно да накараме всичките тези хора да ни вземат за други, нали?
— Благодаря ти за всичко.
— Ти си чудесна.
Тя се усмихна.
— Заради дрехите е.
— Красотата извира отвътре. — Той й намигна. — Спи спокойно, Клариса. Оградих вратата с предпазен щит, за да не може никой да влезе. Не се притеснявай за нищо. На сигурно място си. — Той внимателно затвори вратата.
Приятно затоплена от виното, Клариса се заразхожда из стаята, оглеждайки всички прекрасни предмети. Прокара пръсти по сребърния обков на малките масички от двете страни на леглото. Докосна релефните стъкла на лампите. Плъзна длан по фината кувертюра на леглото, докато я отгръщаше.
Застанала пред тоалетката, се погледна в огледалото. Развърза връзките на корсажа си. Почти с омраза започна да сваля хубавите дрехи от себе си, оставайки си пак самата тя — въпреки че, от друга страна, нямаше нищо против да махне притискащите я твърди плоскости.
Щом отпусна връзките, поне успя да си поеме дълбоко дъх. Смъкна плата от раменете си. Твърдите плоскости на корсета продължаваха да повдигат гърдите й. Седна на ръба на леглото, мъчейки се да достигне горните копчета на гърба си. Някои бяха твърде високо. Въздъхна отчаяно и реши първо да свали новите си обуща, изработени от мека, щавена кожа. Нави надолу чорапите си и размърда пръсти с облекчение.