Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Но при положение, че изпращат огромни части на север, пък било то и само за да разделят силите ни, това не би ли трябвало да ни притеснява?
— Разбира се, би трябвало, Уорън — отвърна Калан, — ако беше вярно.
Уорън я изгледа, докато газеха с усилие из дълбокия сняг. Калан почувства умората от огромното усилие. Той й подаде ръка, за да се изкачи на едно високо място. След това подаде ръка и на Кара. Морещицата му направи знак с ръка, че няма нужда от помощ, но и не посрещна предложението му с намръщено изражение. Калан винаги се радваше да види, че Кара започва да се научава, че понякога предложената помощ може да бъде обикновен акт на любезност или кавалерство, а не непременно презумпция за слабост.
— Тогава нищо не разбирам — призна си Уорън задъхано.
Калан спря, за да им даде възможност да отдъхнат. Махна с ръка назад към рида, откъдето бяха наблюдавали вражеските части.
— Да, ако бе вярно, че огромен брой войници се опитват да ни заобиколят, насочвайки се на север, това би било притеснително. Но не мисля, че го правят.
Уорън отметна една къдрица от челото си.
— Не ти се вярва, че всичките тези мъже са се насочи ли на север? Ами тогава къде отиват?
— Никъде — отвърна Калан.
— Толкова много войници? Сигурно се шегуваш?
Тя се усмихна и поклати глава.
— Убедена съм, че е номер. Според мен всъщност са само група хора.
— Но съгледвачите ни докладваха, че от три дни на север се придвижват огромен брой войници!
— Тихо! — сгълча го Кара с престорено навъсена физиономия.
Уорън покри устата си с ръка, разбрал, че си е изпуснал гласа.
Бяха си отдъхнали, така че Калан отново тръгна напред, прекоси малко възвишение и се спусна на равното, следвайки собствените им стъпки в посоката, откъдето бяха дошли.
— Помниш ли какво докладваха снощи съгледвачите? — попита го тя. — Опитали се да се спуснат от другата страна на планината, за да огледат оставените следи и да видят по—отблизо врага, но просеките били строго охранявани.
— Спомням си.
— Мисля, че току—що разбрах защо. — Тя продължи, рисувайки кръг с ръка: — Мисля, че това, което виждаме, е сравнително малка група хора, които се въртят в огромен кръг. Можем да ги видим само на това място, докато прекосяват долината. Виждаме войски, които маршируват устремно напред ден след ден и стигаме до заключението че става въпрос за огромна армия, но нещо ми подсказва, че всъщност са просто група хора, които се въртят в кръг.
Уорън спря, за да я погледне по—добре. Лицето му придоби мрачен вид.
— Значи ако ни накарат да повярваме, че армията им се придвижва на север, ще разделим в отговор собствените си сили и ще изпратим част от тях след тази армия фантом.
— Вярно е, че са повече от нас — кимна Кара на себе си, — но ние имаме предимството да защитаваме местност, отговаряща на целите ни. Все пак ако успеят да намалят броя ни просто като изпратят голяма част от войниците ни в грешна посока, тяхната армия може би най—сетне ще успее да победи малкия брой останали защитници.
— Звучи логично — потвърди Уорън и замислено поглади брадичката си, загледан назад към мястото, откъдето бяха наблюдавали долината. — Но ако бъркате?
Калан също се обърна да погледне в неговата посока.
— Е, ако греша, тогава…
Тя изгледа намръщено огромен клен на по—малко от три метра пред себе си. Стори й се, че кората на дървото помръдва. Снежната покривка започна да изчезва от сивкавата, пухкава на вид кора на дървото и да се стопява. Като сгурия, плуваща по повърхността на врящ казан, кората се помръдна.
Калан ахна, а Уорън сграбчи и нея, и Кара за яките и ги метна по гръб на земята. Останала без дъх, Калан се опита да седне, но Уорън се метна между двете жени и ги прикова надолу.
Преди Калан да е имала шанс да си поеме дъх или да попита какво става, притихналата гора бе озарена от ослепителна светкавица. Оглушителният тътен разтърси въздуха и разтресе земята под краката й. Парчета дърво, от и трески до огромни колове, прелетяха на сантиметри от лицето й. По—големите се блъснаха тежко в околни камъни. По—малките отскочиха от стволовете на дърветата. Посипа се водопад от ледени късчета. Въздухът в миг побеля от сняг, разлюлян от внезапния удар.
Ако някой от тримата бе останал прав, вече да е на парчета.
Когато и последните парченца дърво се стовариха върху земята, оставяйки след себе си димни опашки, Уорън се извърна към нея.
— Магьосници — прошепна той.
Калан го изгледа смръщено.
— Моля?
— Магьосници — повтори шепнешком той. — Съсредоточили са силата си вътре в замръзналото дърво и са го взривили. Именно по този начин изгубихме маса хора при първата битка, когато се бяхме оттеглили в долината — точно преди да се присъедините към нас. Свариха ни неподготвени.