Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Харк изведнъж се усмихна.
— Ама разбира се, милейди. Невинен съм, но разбирам, че нещата изглеждат зле за мен, мда. Ще проследя всеки, който поискате. Бях поданик на майка ви, тъй де. Затуй съм и ваш човек сега. Верен съм, милейди, верен. Колкото и да страдам за това.
Биргит изсумтя презрително.
— Биргит, погрижи се господин Харк да види лицето на Мелар. Без да видят него. — Беше незабележим, но нямаше смисъл да се рискува. — След това го пуснете. — Харк беше готов да заподскача, въпреки железните пранги. — Но първо… виждате ли това, господин Харк? — Вдигна дясната си ръка, за да му покаже пръстена с Великата змия. — Вероятно сте чували, че съм Айез Седай. — Силата все още бе у нея и да запреде Дух бе съвсем леко. — Вярно е. — Сплитът, който положи на токата на колана на Харк, на ботушите, палтото и брича му, беше донякъде сходен с този на стражническата връзка, но съвсем не толкова сложен. За няколко недели, най-много за месец-два, щеше да се заличи от дрехите и ботушите му, но металът щеше да задържи „откривач“ завинаги. — Поставих ви сплит, господин Харк. Вече можем да ви намерим където и да сте. — Всъщност само тя можеше да го намери — Откривачът беше настроен към онази, която го е сплела — но нямаше смисъл да му го казва. — Просто за да сме сигурни, че наистина сте верен.
Усмивката на Харк замръзна, на челото му изби пот, а когато Биргит отиде до вратата, повика Хансард и му нареди да го изведе и да го пази от любопитни погледи, Харк се олюля и щеше да падне, ако плещестият страж не го беше задържал.
— Боя се, че току-що осигурих на Мелар шестата му жертва — измърмори Елейн. — Струва ми се негоден да проследи собствената си сянка, без да се спъне в ботушите си. — Не съжаляваше чак толкова за смъртта на Харк. Той бездруго щеше да увисне на бесилото. — Искам ги тези, които вкараха проклетника в двореца ми. Толкова ги искам, че зъбобол ще хвана! — Дворецът гъмжеше от шпиони — Рийни беше разкрила над дузина, освен Скелит, макар да си вярваше, че това са всички — но независимо дали Мелар бе пратен, за да я шпионира, или да улесни отвличането й, той беше по-опасен от другите. За да се докопа до мястото си в двореца, бе уговорил смъртта на други хора или ги беше убил лично. Това, че тези хора бяха замислили да убият нея, не променяше нещата. Убийството си беше убийство.
— Доверете ми се, милейди — рече Нори и се почеса с пръст по дългия нос. — Крадците на кесии са… хм… ловки по природа, но рядко оцеляват задълго. Рано или късно посягат на някой по-бърз от тях, който не чака за стражата. — Мушна с ръка във въздуха. — А Харк е оцелял поне двайсет години. Много от кесиите в… хм… колекцията му бяха извезани с благодарствени молитви за края на Айилска-та война. Доста бързо излязоха от мода, доколкото помня.
Биргит седна на облегалката на съседния стол, скръсти ръце и изсумтя:
— Мога да арестувам Мелар и да го подложа на разпит. Тогава Харк няма да ти трябва.
— Лоша шега, милейди, ако позволите — намеси се твърдо госпожа Харфор, а господин Нори добави:
— Това би било… хм… против закона, милейди.
Биргит скочи; връзката се изпълни с гняв.
— Кръв и кървава пепел! Знаем, че този човек е прогнил като вмирисана риба!
— Не. — Елейн въздъхна, мъчеше се да преодолее собствения си гняв. — Имаме подозрения, но не и доказателство. Онези петимата наистина може да са паднали от ръцете на улични разбойници. Законът е съвсем изричен кога някой може да се подложи на разпит, а подозренията не са достатъчно основание. Нужно е стабилно доказателство. Майка ми често казваше: „Кралицата трябва да се подчинява на закона, иначе няма закон“. Няма и да помисля да наруша закона. — По връзката протече нещо… упорито и тя изгледа твърдо Биргит. — Нито ти. Разбираш ли ме, Биргит Трахелион? Ти също няма да го нарушиш.
За нейна изненада, инатът се задържа само няколко мига и се смени с огорчение.
— Просто предложих — промълви унило Биргит.
Елейн тъкмо се чудеше как го бе постигнала това и как да го направи пак — понякога в ума на Биргит като че ли витаеха съмнения коя от двете командва, — когато Дени Колфорд се шмугна в стаята и се окашля, за да привлече вниманието й. От другата страна на меча на кръста на плещестата жена висеше дълъг обкован с месинг кривак, съвсем не на място. Дени ставаше все по-добра с меча, ала все още предпочиташе кривака, с който беше налагала ред в една кръчма за керванджийски колари.