Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Омега.
Бъч стисна кръста, който беше скрит под ризата му, и скочи на крака в същия момент, в който наелектризираното въплъщение на злото изникна пред него. Тялото на Бъч възнегодува, но той не отстъпи. Смътно почувства как Рейдж и Ви застават от двете му страни, сякаш за да го защитят.
-Какво има, ченге? - прошепна Ви. - Какво гледаш? По дяволите, те не го виждаха!
Преди Бъч да успее да им обясни, вятърът отново довя характерния кънтящ глас на Злото и той отекна в главата му:
-Е, ти ли си това, или не си? Моят син, така да се каже.
-В никакъв случай!
-Бъч? На кого говориш? - обади се Ви.
-Не ти ли дадох живот? - Омега отново се разсмя. - Не ти ли дадох късче от себе си? О, да, направих го. А знаеш ли какво казват за мен?
-Не ме интересува.
-А би трябвало! - Омега протегна призрачната си ръка и макар тя да не го докосна, Бъч я усети върху лицето си. - Аз винаги си връщам онова, което ми принадлежи. Синко.
-Съжалявам, но Създателят ми е друг.
Бъч извади разпятието изпод ризата си и го разлюля. Като през мъгла чу как Ви изруга, сякаш най-сетне се беше досетил какво става, но вниманието му бе изцяло погълнато от чудовищното създание пред него.
Омега погледна първо към златното украшение, а после към Вишъс и Рейдж и имението зад тях.
-Подобни дрънкулки не ме впечатляват. Нито пък братята. Нито дори най-дебелите врати и най-здравите ключалки.
-Ами аз?
Омега рязко завъртя глава.
Скрайб Върджин се материализира пред него, тялото й, освободено от обичайните черни одежди, грееше като ярка звезда.
В миг Омега се преобрази в черна дупка, изкривявайки самата тъкан на пространството - вече не бе видение, а непрогледна бездна.
-По дяволите! - изруга Ви, сякаш двамата с Рейдж най-после виждаха какво става.
От дълбините на чернотата се разнесе гласът на Омега:
-Е, сестро, как се чувстваш тази вечер?
-Повелявам ти да се върнеш обратно в пъкъла. Върви си! Сиянието й се засили и започна да обгръща черната бездна на Омега, от чиито недра се надигна грозно ръмжене:
-Нима вярваш, че като ме прокудиш, ще изличиш следите от моето присъствие? Колко нелепо!
-Върви си! - повтори Скрайб Върджин и от устните й се изля порой от думи, които не бяха нито на Древния език, нито на който и да било език, който Бъч бе чувал някога.
Миг преди Омега да изчезне, Бъч почувства как очите на Злото се впиват в него и чу ужасяващият глас да казва:
-Ти си същинско вдъхновение, синко. Добре ще сториш, ако потърсиш своята плът и кръв. Семействата трябва да бъдат заедно.
Лумна бяла светлина и Омега изчезна. Също както и Скрайб Върджин.
След тях остана само бръснещ вятър, който разпръсна облаците по небето така, както яростна ръка дърпа завеса. Рейдж се прокашля.
-Хмм... бас държа, че поне седмица няма да мога да мигна. Ами вие?
-Добре ли си? - обърна се Ви към Бъч. -Аха.
Друг път беше добре! Мили Боже... не беше син на Омега, нали?
-Не - каза Ви. - Не си. На него му се иска да е така. И се опитва да накара и теб да го повярваш. Но това не го превръща в истина.
Възцари се дълго мълчание, после Рейдж сложи ръка на рамото на Бъч.
-Освен това ти изобщо не приличаш на него. Така де! Ти си бледолико ирландско копеле, а той... той е черен като ауспух на автобус.
Бъч се обърна към него.
-Ти не си наред, нали знаеш?
-Не, но ти ме обичаш. Хайде де, знам, че е така!
Бъч пръв прихна, после към него се присъединиха братята и смехът бързо разсея тежкото чувство, което бе оставила у тях току-що разигралата се сцена.
Но в мига, в който смехът им замря, Бъч неволно сложи ръка върху корема си и хвърли поглед към бледите лица от другата страна на витражните прозорци. Мариса беше най-отпред и прекрасната й руса коса сияеше на лунните лъчи.
Бъч затвори очи и обърна гръб на къщата.
-Искам да се прибера с кадилака. Сам.
Защото, ако не останеше сам поне за малко, щеше да се разкрещи.
-Но преди това - добави той, - трябва ли да направим нещо за глимерата и онова, на което станаха свидетели?
Рот без съмнение ще чуе от тях за случилото се - промърмори Ви. - Но иначе, да се оправят сами. Да отидат на психотерапевт, ако искат. Не е наша работа да ги успокояваме.
След като Рейдж и Ви се дематериализираха, Бъч се отправи към кадилака. Тъкмо изключваше алармата, когато чу забързани стъпки.