Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
0'Нийл също беше изненадан. Той се приближи предпазливо, готов да се възползва от преимуществото на стоп-кадъра, в който бе попаднал лесърът. Всичко стана много бързо. С едно мълниеносно движение 0'Нийл стисна врата на противника си в желязна хватка, преметна го и го притисна към земята.
Господин X. нямаше нищо против да пожертва дори толкова ценен играч като Ван, за да разбере какво се случва, когато... мили Боже!
0'Нийл отвори уста, пое си дълбоко дъх и... Ван Дийн бе погълнат, заличен, изпратен в нищото. Превърнат в прах.
Мощно облекчение заля господин X. Да, пророчеството се беше сбъднало. Сбъднало се бе в лицето на един ирландец, превърнат във вампир. Благодаря ти, Господи!
Залитайки, господин X. направи отчаяна крачка напред. Ето че най-сетне бе ударил часът да намери покоя, който търсеше. Вратичката, която бе открил, се бе отворила, свободата го очакваше. О 'Нийл бе избраният.
Най-неочаквано пътят на господин X. беше пресечен от боец с козя брадичка и татуировки на лицето. Гигантското копеле изникна сякаш от нищото и връхлетя отгоре му като канара, блъскайки се в него с такава сила, че краката на господин X. се подкосиха. Двамата се вкопчиха в схватка, но господин X. беше твърде уплашен, че може да бъде пронизан, вместо да бъде погълнат от 0'Нийл. Затова, когато един лесър се нахвърли върху вампира с козята брадичка, той побърза да се откопчи и да се дръпне назад.
Призивът на Омега ставаше все по-настоятелен, до болка познатото пъплене плъзна по кожата му, но господин X. нямаше да се отзове! Тази вечер възнамеряваше да умре. Но по правилния начин.
Бъч вдигна глава от купчинката пепел, единственото, останало от последната му жертва, и започна да повръща, разтърсван от мощни спазми. Чувстваше се точно по същия начин, както когато се събуди за първи път в клиниката на Хавърс. Заразен. Осквернен. Така омърсен, че нищо на света не бе в състояние да го пречисти.
Господи... ами ако беше погълнал твърде много? Ами ако вече нямаше връщане назад?
Докато повръщаше, усети Ви да се приближава до него, макар да не го виждаше.
-Помогни ми... - простена той, вдигайки глава.
-Затова съм тук, трейнър. Дай ми ръката си.
Бъч отчаяно му протегна ръка и като свали ръкавицата си, Ви я стисна с всичка сила. Енергията му, тази прекрасна, бяла светлина, се вля в пръстите на Бъч и нахлу в тялото му с една мощна, пречистваща вълна.
Съединени от сключените си ръце, те отново се превърнаха в две половини на едно цяло - светлината и мрака. Унищожителят и Спасителят.
Бъч пое всичко, което Вишъс имаше да му даде. Не пусна ръката му дори когато всичко свърши, сякаш се боеше, че ако го направи, злото ще се завърне.
-Добре ли си? - меко попита Ви.
-Вече да.
Господи, гласът му беше съвсем издрезгавял от цялото това вдишване. А може би и от благодарност.
Бъч се изправи с помощта на Ви и се облегна на тухлената стена. Огледа се наоколо и видя, че битката е свършила.
-Добре се справи като за цивилен - каза Рейдж.
Бъч погледна наляво, като си мислеше, че Рейдж говори на него, и тогава забеляза Ривендж. Той тъкмо се навеждаше, за да вдигне една ножница от земята. После с изящно движение напъха вътре аления меч, който държеше в ръката си. Ха! Бастунът му служеше и за оръжие.
-Благодаря - отвърна Рив, после аметистовите му очи се спряха върху Бъч.
Докато двамата се взираха един в друг, Бъч изведнъж си даде сметка, че не са се срещали от нощта, в която Мариса бе пила от него.
-Здрасти - каза Бъч и вдигна ръка за поздрав.
Ривендж се приближи, като се облягаше на бастуна си. Двамата си стиснаха ръцете и всички въздъхнаха облекчено.
-Е, ченге, нещо против да те попитам какво направи с лесърите преди малко?
Преди Бъч да успее да каже каквото и да било, откъм контейнерите за смет се разнесе скимтене и погледите на всички се насочиха натам.
-Вече може да се покажете, момчета - обади се Рейдж. -Хоризонтът е чист.
Нахаканият претранс и дебеловратият му приятел пристъпиха напред. И двамата изглеждаха така, сякаш бяха минали през миялна машина - бяха плувнали в пот въпреки студа, косите им бяха разрошени, дрехите - изпомачкани.
По лицето на Ривендж се изписа учудване.
-Леш, защо не си на тренировка? Баща ти ще побеснее, ако научи, че си тук, вместо...
Леш е освободен от часовете за известно време - промърмори Рейдж.
-За да пласира наркотици - добави Бъч. - Пребъркайте го.