Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Рейдж го направи толкова бързо, че Леш изобщо не успя да се възпротиви, и извади от джобовете му пачка с пари, голяма колкото главата на хлапака, и шепа мънички целофанени пакетчета.
В очите на Рив лумна лилав пламък.
-Дай ми този боклук, Холивуд... дрогата, не парите. Когато Рейдж му подаде пакетчетата, Рив разкъса целофана на едно от тях, наплюнчи кутрето си и бръкна вътре. След това близна пръста си и се изплю, а лицето му се разкриви от гняв.
-Повече да не съм те видял тук - каза той и размаха бастуна си насреща му.
Това най-сетне извади Леш от вцепенението му.
-И защо не? Живеем в свободна страна.
-Първо, това е моят клуб. Освен това, не че се нуждая от друга причина, боклукът в тези пакетчета има отровни примеси и съм готов да се обзаложа, че именно ти си виновен за масовите смъртни случаи от свръхдоза напоследък. Така че пак ти повтарям - повече да не съм те видял тук. Няма да допусна копелета като тебе да ми развалят бизнеса. - При тези думи Рив натъпка пакетчетата дрога в джоба на палтото си и погледна към Рейдж. - Какво ще правите с него?
-Ще го откарам вкъщи.
По устните на Рив се разля студена усмивка.
-Колко удобно за всички ни.
Изведнъж Леш пак започна хленчи.
-Нали няма да кажете на баща ми...
-Ще му кажа всичко - отвърна остро Рив. - Повярвай ми, татенцето ти ще научи абсолютно всичко.
Коленете на Леш се подкосиха и той се свлече на земята в безсъзнание.
Мариса влезе в залата, където се провеждаше заседанието на Съвета, без да я е грижа, че може би за първи път в живота й всички погледи се насочиха към нея.
Разбира се, те никога не я бяха виждали обута в панталон и с коса, вдигната на опашка. Изненада-а-а.
Седна на един стол, отвори новата си маркова бизнес чанта и се залови да преглежда молбите за позицията на администратор в „Убежището". Но й беше ужасно трудно да се съсредоточи.
Беше изтощена, и то не само заради работата и стреса, но и защото наистина имаше нужда да се нахрани. Много скоро.
Господи, дори само мисълта за това й причиняваше болка. Образът на Бъч изплува пред очите й и в същия миг в подсъзнанието й отново отекна онова настойчиво, неясно ехо, подобно на далечен звън, което й напомняше... какво?
Някой сложи ръка на рамото й и тя подскочи. Беше Рив, който се настани до нея.
-Аз съм - каза той и аметистовите му очи се плъзнаха по лицето и косата й. - Радвам се да те видя.
-Аз също - усмихна се Мариса и извърна поглед, чудейки се дали ще й се наложи отново да започне да пие от него. О, по дяволите! Разбира се, че щеше да й се наложи.
-Какво има, тали? Добре ли си? - меко попита той.
Мариса изпита странното усещане, че Ривендж знае не само колко е разстроена, но и защо. По някаква причина тя винаги се чувстваше като отворена книга за него.
Отвори уста да му отговори, но в този миг чукчето на председателя се стовари върху гладката повърхност на масата.
-Обявявам заседанието за открито.
Гласовете в библиотеката начаса утихнаха. Рив се облегна в стола си с отегчено изражение и с няколко плавни движения на силните си ръце покри краката си със самуреното си палто, сякаш температурата в стаята беше минус трийсет, а не приятните двайсет и един градуса.
Мариса затвори куфарчето си и се намести по-удобно. Изведнъж си даде сметка, че е заела почти същата поза като Ривендж, като се изключи самуреното палто.
„Мили Боже - помисли си тя. - Колко различно е всичко. "
Някога изпитваше страх от тези вампири. Направо немееше пред тях. А сега, когато плъзнеше поглед по жените с техните прекрасни рокли и мъжете в скъпи костюми, изпитваше единствено... отегчение. Тази вечер глимерата и Съветът на принцепсите не бяха нищо друго, освен една неприятна отживелица, която нямаше нищо общо с нея. И слава Богу.
Председателят се усмихна и кимна на един доген, който веднага пристъпи напред. Върху абаносовия поднос в ръцете му почиваше пергамент, от който висяха копринени ленти, всяка с различен цвят, всяка - символизираща един от шестте рода осново-полжници. Лентата на семейството на Мариса беше светлосиня.
Погледът на председателя обходи всички около масата, като съзнателно прескочи Мариса.
-След като всички сме тук, бих искал да започнем с първа точка от дневния ред - приемане на искането за поставяне на всички необвързани жени под задължителна изолация. Според правилата, първо бих искал да дам възможност на членовете без право на глас да изложат мнението си по искането, което възнамеряваме да отправим на краля.