Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Всички побързаха да изкажат съгласието си... с изключение на Ривендж, който съвсем недвусмислено даде да се разбере какво мисли по въпроса.
В паузата, последвала неговото кратко и ясно възражение, Мариса ясно почувства погледа на Хавърс върху себе си, но не каза нищо.
-Много добре - каза Председателят. - Сега ще прочета имената на шестимата принцепси с право на глас.
Веднага щом чуеше името си, повиканият принцепс се из-травяше, даваше съгласието на своето семейство и слагаше роговия си печат върху пергамента. Това се повтори без никаква засечка пет път и Председателят прочете и последното име:
-Хавърс, кръвен син на Уолън, кръвен внук на... Хавърс се надигна от стола си и в същия миг Мариса рязко
потропа по масата. Всички погледи се насочиха към нея.
-Името е сгрешено.
Очите на Председателя се разшириха и едва не изскочиха ат орбитите си. Толкова бе слисан от прекъсването й, че прос-"о гледаше занемял как Мариса се обръща към Хавърс с лека *смивка:
-Можеш да си седнеш, лечителю.
-Моля?!
Мариса се изправи.
-Много време мина от последното гласуване след смъртта и бащата на Рот, цели векове. - Тя се облегна на масата и се на-геде напред, приковала непреклонен поглед в лицето на Председателя. - Тогава моят баща беше жив и гласуваше от името на гашето семейство. Ето на какво се дължи объркването ви.
Председателят уплашено погледна към Хавърс.
-Навярно би могъл да обясниш на сестра си, че нарушава...
Мариса го прекъсна:
-Вече не съм негова сестра, поне според него. Макар да мисля - и смятам, всички ще се съгласите с мен, - че кръвните връзки са неотменими. Както и правата на първородството. - При тези думи по устните й пробяга хладна усмивка. - А по стечение на обстоятелствата аз съм родена единадесет години преди Хавърс. Което означава, че съм по-голямата от двама ни. Което пък на свой ред означава, че той може да си седне на мястото. Като най-възрастния представител на нашето семейство, само аз имам право да дам гласа си в подкрепа на искането. Или да не го сторя. А в този случай определено възнамерявам да не го дам.
Думите й бяха последвани от невиждана суматоха. Истински хаос.
Насред настъпилата неразбория Ривендж се разсмя и изръкопляска.
-По дяволите, момиче. Бива си те!
Мариса не изпита кой знае какво удоволствие от успешния си ход, чувстваше по-скоро облекчение. Ако всички шест семейства не гласуваха в подкрепа на глупавото искане, то отиваше по дяволите. И тя току-що го бе изпратила точно там.
-Господи! - ахна някой и изведнъж шумът в стаята стихна така бързо, сякаш се беше оттекъл през внезапно зейнал отводнителен канал насред пода.
Мариса се обърна. На прага на библиотеката, стиснал някакъв претранс за яката, се беше появил Рейдж, а зад него стояха Вишъс... и Бъч.
ЗАСТАНАЛ НА ПРАГА НА БИБЛИОТЕКАТА, БЪЧ СТОРИ ВСИЧКО ПО силите си, за да не се вторачи в Мариса, но това не беше никак лесно. Особено когато забеляза, че тя седи до Ривендж.
За да отвлече вниманието си от тях, Бъч се огледа наоколо. Ама че авторитетно изглеждащи типове. Приличаше на политическа среща на върха, с това изключение, че всички бяха адски изтупани, особено жените. Кутията за бижута на Елизабет Тейлър би изглеждала жалка в сравнение с това, което висеше по тези мадами.
И тогава започна най-забавната част. Типът начело на масата погледна към тях, видя Леш и пребледня като платно. Изправи се бавно. Беше изгубил дар слово. Както и всички останали в стаята.
-Трябва да поговорим - каза Рейдж и раздруса Леш за яката. - За извънкласните занимания на сина ви.
Ривендж също се изправи.
-И още как!
Думите му сложиха край на заседанието така рязко, сякаш го отрязаха с нож. Бащата на Леш изхвърча от библиотеката, подкарвайки Рейдж, Ривендж и хлапето към една от съседните стаи. Изглеждаше изключително засрамен. В същото време издокараните типове наставаха от местата си и започнаха да крачат напред-назад. Не изглеждаха никак доволни и повечето от тях хвърляха гневни погледи към Мариса.
Което породи у Бъч неудържимото желание да ги научи на уважение. Да им даде такъв урок, че дълго да го помнят.
Ръцете му се свиха в юмруци, ноздрите му се разшириха и той задуши въздуха, докато откри мириса на Мариса и го погълна жадно. Както можеше да се очаква, близостта й го подлуди, тялото му пламна и се изпълни с настойчиво желание. По дяволите, трябваше да повика на помощ цялата си воля, за да остане на мястото си. Особено когато усети погледът й да се спира върху него.