Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Съвсем гола, Мариса го възседна, а светлосините й очи сияеха в полумрака на колата. Устните й бяха червени от кръвта му и Бъч се надигна, за да ги целуне, а после се намести така, че Мариса да седне точно където той искаше. Когато телата им се сляха, той отметна глава назад и тя впи зъби от другата страна на шията му. Бедрата му ускориха ритъма си и тя се повдигна на колене, за да продължи да пие.
Оргазмът на Бъч беше разтърсващ.
Но в мига, в който свърши, той беше готов да започне отново. И точно това направи.
КОГАТО МАРИСА НАЙ-СЕТНЕ УТОЛИ ЖАЖДАТА СИ, ТЯ СЛЕЗЕ ОТ скута на Бъч и се отпусна до него. Той лежеше по гръб и се взираше в тавана на кадилака, а едната му ръка почиваше върху гърдите му. Дишаше накъсано, дрехите му бяха изпомачкани и раздърпани, ризата му се беше вдигнала високо. Пенисът му, влажен и напълно изцеден, лежеше върху плоския му корем, а раните на врата му зееха широко отворени дори след като Мариса ги бе облизала.
Беше пила със свирепост, на каквато дори не подозираше, че е способна. Нуждата й бе довела и двамата до диво животинско умопомрачение. А сега, когато всичко бе свършило и тялото й бавно започваше да усвоява онова, което той й беше дал, Мариса усети как клепачите й натежават.
Толкова прекрасен. Той беше толкова прекрасен.
-Ще ме използваш ли и друг път? - наруши мълчанието Бъч. Мариса затвори очи. Болката в гърдите й беше толкова силна, че й пречеше да диша.
-Защото искам да бъда аз, а не той - добави Бъч.
А... "ето за какво било всичко - акт на агресия, насочен към Ривендж, а не желание да я нахрани. Трябваше да се досети. Нали беше видяла начина, по който Бъч погледна Ривендж, преди да нахълта в колата. Очевидно все още му имаше зъб.
-Няма значение - Бъч вдигна панталона си и го закопча. -Не е моя работа.
Мариса не знаеше какво да отговори, но той явно и не очакваше отговор. Подаде й дрехите, без да я поглежда, и щом тя се облече,й отвори вратата.
Студен въздух нахлу в кадилака и в същия миг Мариса осъзна нещо. Въздухът в колата лъхаше на похот и хранене - плътен, опияняващ мирис, но в него нямаше и помен от миризмата на обвързване. Нито помен.
Неспособна да го погледне, Мариса си тръгна, без да се обръща.
Почти беше съмнало, когато Бъч най-сетне се върна в имението на Братството. Паркира кадилака между тъмнолилавия спортен понтиак на Рейдж и седана на Бет и се отправи към Дупката.
След като се раздели с Мариса, часове наред обикаля из града - караше из непознати улици, минаваше покрай редици от къщи, без дори да ги вижда, спираше на червено, когато се сетеше. Беше се прибрал само защото слънцето скоро щеше да изгрее и така му се струваше правилно.
Погледна на изток и видя, че небето беше започнало да просветлява.
Прекоси двора, приседна до мраморния фонтан, който се издигаше в средата му, и загледа как стоманените щори в имението и в Дупката се спускат за през деня. Примига веднъж срещу светлината на изток. После пак, и пак.
Очите му запариха, а мислите му се насочиха към Мариса. Припомни си абсолютно всяка подробност - очертанията на лицето й и начина, по който падаше косата й, мелодията на гласа й и уханието на кожата й. Тук, далеч от всички очи, той пусна чувствата си на воля, остави се да бъде завладян от любовта, която го разкъсваше, и от омразния копнеж, който не му даваше покой.
В резултат, миризмата на обвързване избликна от порите му. Докато Мариса беше с него, Бъч някак си бе успял да я потисне, понеже не смяташе, че е честно да я маркира. Но сега, когато бе сам, нямаше никаква причина да се опитва да я скрие.
Светлината на изток се усилваше и Бъч усети, че бузите му парят, сякаш бе изгорял на слънцето. Неспокойна тръпка пробяга по тялото му, но той си заповяда да остане на мястото си, защото имаше нужда да види изгрева. Само че бедрата му потръпваха от едва сдържано желание да побягнат и той знаеше, че няма да успее да ги удържа още дълго.
По дяволите... никога вече нямаше да види как изгрява зората. А ето че и Мариса си бе тръгнала, отнасяйки със себе си и последния лъч светлина от живота му. Сега завинаги беше пленник на мрака. Бъч най-сетне позволи на инстинктите си да вземат връх тъй като нямаше друг избор, и в мига, в който го направи, краката го понесоха през двора. Прекоси тичешком вестибюла на Дупката, затръшна вратата на всекидневната след себе си и спря, дишайки хрипливо.
Не се чуваше рап, но върху стола зад компютрите беше преметнато кожено яке, така че Ви трябваше да е наблизо. Навярно все още беше в имението и обсъждаше с Рот случилото се тази нощ.