Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
По хладния повей, нахлул изведнъж в къщата, се досети, че никой не е затворил входната врата след тях. Погледна в нощта навън и почувства, че ще е по-добре да излезе. По-чисто. По-сигурно. По-безопасно, като се имаше предвид, че адски му се искаше да смели от бой всички тези сноби в стаята, задето се отнасяха към Мариса с такава студенина.
Бъч излезе навън и закрачи по разкаляната от топящия се сняг морава. След известно време се обърна и тръгна обратно към къщата, но когато се приближи до кадилака, спря, почувствал внезапно, че не е сам.
-Здравей, Бъч - каза Мариса и излезе иззад колата. Господи, толкова беше красива. Особено така отблизо.
-Здрасти.
Той пъхна ръце в джобовете на коженото си яке и си помисли колко много му липсва тя. Колко силно я желае. Как копнее за нея. И то не само заради секса.
-Бъч... аз...
Изведнъж Бъч се напрегна, зърнал нещо да се задава по моравата. Мъж... белокос мъж... лесър.
-По дяволите! - изсъска той и като сграбчи Мариса, я за-тегли към къщата.
-Какво правиш... - започна тя, но после забеляза лесъра и веднага престана да се съпротивлява.
-Бягай! Намери Рейдж и Ви и им кажи моментално да си докарат задниците тук. И заключи проклетата врата.
И като я побутна, той се обърна. Пое си дъх едва когато чу тежкото захлопване на вратата и изщракването на резетата от вътрешната страна.
Я виж ти! Та това бе водачът на лесърите!
Де да можеше да се разправи с него без свидетели. Защото, преди да го убие, Бъч искаше да го разкъса на парченца. Око за око, така да се каже.
Когато се приближи още малко, копелето вдигна ръце в знак, че се предава, но на Бъч не му минаваха такива. Освен това не вярваше, че убиецът е сам, затова накара инстинктите си да пребродят местността наоколо, очаквайки да усети цяла армия лесъри. За негова изненада нямаше никой друг.
Въпреки това се почувства много по-уверен, когато Ви и Рейдж се материализираха до него в студената нощ.
-Мисля, че е сам - прошепна Бъч и се приготви за битка. - И не е нужно да ви казвам, че той е мой.
Когато лесърът се приближи още малко, Бъч се приготви да се нахвърли върху него, но тогава се случи нещо неочаквано. Мили Боже... сигурно му се привиждаше! Не беше възможно по лицето на лесъра да се стичат сълзи.
С изтерзан глас водачът на лесърите каза:
-Ей ти, ченге. Убий ме... довърши ме. Моля те...
-Не му вярвай - обади се Рейдж от лявата страна на Бъч. За миг погледът на убиеца се премести към него, после отново се спря върху Бъч.
-Искам всичко да свърши. Уловен съм в капан... Моля те, убий ме. Но трябва ти да го направиш. Не те.
-С най-голямо удоволствие - промърмори Бъч и се нахвърли отгоре му, очаквайки всякакви номера и хватки от страна на копелето.
Но лесърът дори не опита да се съпротивлява и рухна на земята като торба с пясък.
-Благодаря ти... благодаря ти...
Странните благодарности на убиеца се лееха като несекващ поток.
Завладян от желанието да погълне злото в себе си, Бъч го стисна за гърлото и отвори устата му, като съвсем ясно усещаше погледите на глимерата, впити в него през прозорците на имението. Започна да вдишва, но не можеше да мисли за друго, освен за Мариса. Не искаше тя да стане свидетел на онова, което щеше да се случи.
Само че то така и не се случи. Някаква преграда не позволяваше на злото в лесъра да излезе от тялото му и да премине у Бъч.
Очите на убиеца се разшириха от ужас.
-Но нали с другите се получи. Получи се! С очите си видях...
Бъч продължи да вдишва, докато най-сетне му стана пределно ясно, че по някаква причина точно този убиец няма да успее да погълне. Може би защото беше водач на лесърите? Но на кого му пукаше!
-С другите... - бръщолевеше убиецът, без да спира. - С другите се получи...
-Но не и с теб, както изглежда - каза Бъч и извади ножа, препасан около бедрото му. - Добре, че има и друг начин да го направим.
И той вдигна ножа във въздуха. Лесърът изпищя и се замята като обезумял. -Не! Той ще ме измъчва! Не-е-е-е-е-е-е... Нечовешките крясъци секнаха изведнъж и лесърът се разпадна.
Бъч въздъхна облекчено, доволен, че го е сторил...
Изведнъж през тялото му премина вълна от ужасяваща злост, едновременно леденостудена и изпепеляващо гореща. Дъхът на Бъч секна и в същия миг, долетял сякаш от нищото, се разнесе злокобен смях и отекна в нощта, безплътен звук, от който човек неволно се замисляше за собствения си гроб.