Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Тъй като всички подземия на шатерци поглъщаха заклинанията, реших да оставя кокаления вълк да чака завръщането ни в оврага. И спомняйки си, че на Наив може да са му взели хапчетата, за всеки случай взех цяла шепа от тях от един от нисшите вампири, а след това ние петимата поехме в подземията.
Както се оказа, те изобщо не се отличаваха от прокопаните под Прокълнатите земи. Едва влязъл в подземния тунел, аз се опитах да създам съвсем просто заклинание и се уверих в правотата си. А и в своята безполезност. Единственото, което поне малко можеше да оправдае участието ми в спасителната операция, беше висящият на колана ми череп, способен да вдигне в най-краен случай дори тълпа неживи, както и способностите ми към забранената магия.
— Мълчете, докато не ви разреша да говорите — каза Итания, главно на мен и Стил. Помежду си вампирите спокойно можеха да комуникират чрез телепатия.
Съдейки по оскъдността на осветлението, шатерци явно доста добре виждаха в тъмното, но аз трябваше да вървя почти допирайки се в Итания. Стил нямаше подобни проблеми, очевидно Дхарм някак си беше споделил с него способността си да вижда в полумрака.
Докато Итания ни водеше през подземните тунели на шатерци, все още беше поносимо. Но когато стигнахме до коридорите, прокопани от самата нея, стана съвсем зле. Тунелите й бяха много тесни, а височината им не надвишаваше половин метър. Осветление изобщо нямаше, на вампирката явно не й беше до поставяне на светилници. Както беше предупредила още на повърхността, след третия или четвъртия удар в тавана аз окончателно се убедих в предимствата на ниския ръст.
Вампирката ненапразно беше прекарала толкова много време под земята. През целия път нито веднъж не се сблъскахме с охраната. Вярно, по-късно се изясни, че това е свързано не само с подходящия избор на път, но и с определена внимателно свършена работа. В един от прокопаните от Итания подземните тунели имаше отклонение към малка зала, от която ясно се усещаше миризмата на кръв.
— Стил, това същото ли е, за което си мисля? — прошепнах аз.
— О, да — отвърна той. — Кажи благодаря, че не виждаш в тъмното.
— Тихо там — изсъска Итания. — И между другото, там има само тридесет и пет и половина пазачи.
За това къде е втората половина на единия от пазачите изобщо не исках да мисля. Не случайно са били женени с Велхеор, ох, не случайно.
Минаха няколко часа, преди Итания да спре и да каже:
— Това е, по-нататък започва територията на града. Ако пробием ето тази стена, ще се окажем в някаква сграда в покрайнините.
— И какви са по-нататъшните ни планове? — шепнешком попитах аз.
— Ще си сложим шатерски наметала и ще се опитаме да минем незабелязано — отговори Итания, докато ни раздаваше предварително сгънати дрехи. — Надявам се, че вашия водач ще успее да ни заведе на правилното място, в противен случай търсенето на пленниците може да се проточи безкрайно.
Преоблякохме се, после вампирите внимателно разровиха стената, разкривайки неголяма дупка, и преминахме в тухлен коридор. Изглеждаше малко по-различно от тунелите, изкопани с помощта на лисиците. Независимо от това солидната зидария не по-малко успешно абсорбираше енергията на всички заклинания. Дори за да поддържам най-елементарно Истинско зрение и да се огледам, трябваше да изразходвам много сила.
След това продължихме по коридора и минахме покрай пазач, който за щастие изобщо не ни обърна внимание, и после се качихме на следващия етаж. А после и на по следващия. Предполагам, че шатерци не очакваха да видят враг, появил се от нищото точно в центъра на града им, затова пазачите не се вглеждаха особено в лицата ни, а система от пропуски по подобие на използваната във форт Скол тук изобщо липсваше. Стил отлично говореше шатерски и периодично си разменяше кратки фрази със срещнатите хора, а понякога дори завързваше разговор.
Най-накрая Стил спря и каза:
— Мисля, че мога да ви заведа до мястото, където държат пленниците.
— Там сигурно ще е пълно с шатерци? — предположих аз. — А и всичко ще се охранява. Няма да ни пуснат просто така.
— Да — потвърди младежът. — Но аз знам начин да заобиколим охраната. В допълнение към основната система от подземни тунели има и скрита, за ръководния състав. Тя не стига навсякъде, но със сигурност ще я има на територията на помещенията за изтезания.
И отново при думата „изтезания“ мен ме втресе.
— Но има един проблем — продължи Стил. — Съществуват няколко комплекса за пленници, всеки с множество етажи, и аз понятие си нямам къде точно държат нашите приятели.