Империя в черно и златно

— Така да бъде — кимна той и зае бойна стойка. Талрик последва примера му въпреки болезненото придърпване в раната и се опита да включи в уравнението по-голямата дължина на противниковата рапира.

Зачака. Не бързаше за никъде, така че Ултер трябваше да направи първата крачка.

И той я направи. Преодоля делящото ги разстояние с изненадваща бързина и макар Талрик да отскочи назад, върхът на рапирата изстърга по медната оплетка на гърдите му. С мълниеносно движение Ултер вдигна оръжието си към лицето му. Ръката му беше бърза, краката — не толкова. Когато Талрик скочи встрани и нападна, отстъплението на губернатора беше прибързано и тромаво. Талрик продължи да го изтласква назад с надеждата да го притисне към някоя стена, където по-малката дължина на собствения му меч щеше да се превърне в предимство. Но подходи към задачата твърде бързо, болката в рамото го прониза до мозъка на костите и спря настъплението му на половината път. Ултер отстъпи още няколко крачки, възстановявайки първоначалното разстояние помежду им. Лицето му беше безизразно и приличаше на разтекла се восъчна маска.

Изграчи нещо и премина в светкавично нападение, което нямаше нищо общо със стила на Бойното братство — рапирата бе протегната напред докрай, ход, най-вероятно заимстван от дуелистката традиция на паякородните. Талрик отстъпваше бързо, а върхът на рапирата танцуваше пред лицето му като нахален комар. Ултер успяваше да поддържа разстоянието помежду им, макар тежкото му тяло да изглеждаше неповратливо в сравнение с танца на китката, която се движеше умело и бързо като на много по-млад мъж. След това Талрик направи бърза крачка встрани, изчака върха на рапирата да разсече въздуха покрай него и замахна на свой ред.

Маневрата му далеч не беше пример за дуелистко майсторство и не би трябвало да изненада противника, особено при тромаво изпълнение като неговото. Мъж в по-добра физическа форма сигурно би избегнал с лекота капана, но инерцията и масата на Ултер бяха твърде големи. Мечът на Талрик разкъса дрехата и отвори дълга плитка рана отстрани на големия му корем. Ултер изкрещя нечленоразделно и замахна с рапирата си към лицето на Талрик.

Ударът беше изпълнен с плоската страна на острието, но пък беше толкова неочакван и толкова встрани от всички стилове на дуелиране, че постигна целта си. Талрик се озова на пода, отчасти заради нескопосания си опит да избегне удара и отчасти заради нетърпимата болка. Примигна няколко пъти. Очите му си бяха на мястото, но едното се пълнеше с кръв от рана над веждата, която, изглежда, продължаваше и надолу по бузата му. Ултер връхлиташе с протегната рапира и Талрик изпълзя трескаво настрани, като успя да замахне в движение с меча си към крака на противника. Още една плитка рана, която кървеше обилно. Вече не ставаше дума за умения в изкуството на дуела. Ултер беше стар и изпълнен с гняв. Талрик беше уморен до смърт.