Империя в черно и златно

Преди нашествието народът на Мина е бил народ от бойци, спомни си Тиниса. Не толкова войнолюбив като мравкородните или осоидите, но достатъчно, за да защитава своето с цената на всичко. Мироглед, който изглежда засукваха с майчиното си мляко. „И толкова по-добре, защото много скоро ще им потрябва“, помисли си тя.

Бяха стигнали до края на редицата килии, но коридорът продължаваше напред и Чисис вече тичаше нататък. Всички чуха доволния му вик, после той хукна назад към тях.

— Намерих я! — обяви екзалтирано той. — Хайде, човече, побързай!

— Чисис, внимавай! — извика женски глас откъм дъното на коридора. Думите още отекваха, когато първият енергиен залп изпука между стените. Тото се смъкна на едно коляно, запъна трескаво арбалета си и стреля миг преди втори енергиен залп да избухне в стената до него и да му опърли бузата. Преградният арбалетен огън повали един от осородните войници, но коридорът напред тънеше в мрак, а и Тото по природа не беше точен стрелец. Втори войник беше приклекнал зад другаря си и сега клечеше, опрял гръб в стената. Тиниса дръпна Тото през прага на една килия, докато той се мъчеше да презареди оръжието си.

— Ти не си войник — напомни му Тиниса. В същия миг трети залп изсъска покрай вратата и Чисис изпсува.

Тиниса се напрегна, защото знаеше, че Тисамон всеки момент ще атакува, както и че самата тя ще го последва, за да му пази гърба. Едновременно с това нейно прозрение от коридора се чу вик — от мястото на клекналия до стената войник, — последван от звуци на боричкане и звън на метал в метал. Тисамон притича покрай вратата им и Тиниса изскочи след него, но и двамата закъсняха. Войникът лежеше по лице със стрела в гърба и няколко зейнали рани на други места, а Ахеос стоеше прав до него и трепереше. Стискаше кинжал, а ръката му беше в кръв до лакътя. По дланта на другата му ръка също имаше кръв, но тази не беше на войника, а негова — от сцепената му устна. Тиниса лесно се досети за останалото. Ахеос се беше промъкнал в тъмното, за да стреля, но по една или друга причина изстрелът не се беше оказал смъртоносен и раненият войник го беше нападнал. Предвид реакцията му, Тиниса се зачуди дали това не е първият път, когато убива човек лице в лице.