Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Тиниса ги връхлетя едновременно с първия залп и жилото прогори въздуха до бузата й. Войникът не беше извадил меча си, разчитайки, че Изкуството на осите ще го спаси, и Тиниса го накара да плати за тази непредвидливост, като го прободе с рапирата си между плочките на бронята. Другият стискаше меча си и дори се опита да го използва срещу нея, но Чисис налетя на скорост отгоре му и двамата се сборичкаха на пода. Тиниса се канеше да прекрати с един удар двубоя им, когато предупредителният вик на Тото я накара да се обърне. От същото място беше изскочил трети човек, но не приличаше на първите двама. Този беше с тежки доспехи, така наречената пазителска ризница — плътна броня от плочки и стоманена оплетка, която рапирата й не би могла да пробие. На главата си имаше шлем с тесен процеп за очите. Въпреки тежестта на всичкия този метал, мъжът се движеше бързо, а в ръцете си стискаше алебарда — метър и половина дървена дръжка с половинметрово острие накрая, чийто връх летеше стремително към Тиниса. И едва не я прободе, между другото. Тиниса беше преценила погрешно обсега му и вместо на безопасно разстояние след миг върхът на алебардата цъфна на косъм от очите й, принуждавайки я да отскочи тромаво назад.
До ушите й долетя грозното стържене на Тотовия арбалет. Миг по-късно мъжът се завъртя. Една от стрелите го беше ранила и висеше от гъстата оплетка на бронята, но други две отскочиха безсилно от заобления нараменник и шлема.
И други стражи напираха по петите на колегите си. Двамца се заковаха на място и зяпнаха невярващо развихрилата се битка. Онзи с тежката броня замахна да я прободе с алебардата си и Тиниса заситни трескаво на заден ход, ужасена още повече при вида на поредната стрела — този път от лъка на Ахеос, — която се пръсна на трески при сблъсъка си с нагръдника на бронирания войн.
„Тисамон!“
Но Тисамон беше останал назад, прикривайки отстъплението им.
Бронираният прескочи Чисис и противника му, които още се боричкаха на пода, и оръжието му литна напред. Тиниса направи крачка встрани и нападна, целейки се в гърлото или в процепа за очите, но мъжът се изви назад и нейната рапира се огъна опасно в шийния предпазител. А после дългата дръжка на алебардата я запрати в стената с удар, събрал цялата сила на мъж, който от години живее в черупката на тежка стоманена броня.
Междувременно Чисис беше видял сметката на своя човек, но се намираше между бронирания и двамата новодошли. Те обаче спореха за нещо, говореха един през друг и въпреки натъртените си ребра Тиниса се зачуди защо не атакуват. Чисис се възползва от шанса, нападна бронирания и заби с всички сили кинжала си в гърба му. Острието проникна през стоманената оплетка между плочките и изглежда свърши някаква работа, защото изпод шлема долетя приглушен рев.
А после обкованият с метал тъп край на алебардата се заби в челюстта на Чисис и той отхвръкна към стената отзад без дори да изтегли кинжала си от гърба на осоида. Тиниса нападна незабавно. Рапирата й намери гърлото на бронирания, но дори там имаше оплетка с кожена подплата отдолу. Върхът все пак се заби, но рапирата се огъна и толкова. Тиниса натисна с всички сили и с отчаян вик.
Острието се плъзна безсилно, а инерцията изстреля Тиниса към бронирания войн. Предпазителят на собствената й рапира раздра лицето й под едното око, а бронираният загуби равновесие и се блъсна в стената на коридора, дозабивайки кинжала на Чисис в гърба си.
Тиниса видя, че двамата тъмничари най-после са постигнали съгласие — извадиха мечовете си и хукнаха в обратната посока, към килиите.
Щяха да убият затворниците. Не кои да е затворници, при това, а Салма и Че, в това Тиниса не се съмняваше.
Бронираният изрева, отхвърли я назад с дръжката на алебардата си и се оттласна от стената.
„Тисамон!“ — помисли си отново Тиниса, но Тисамон го нямаше. Трябваше да се оправя сама.
29.
Опита се да каже още на първите войници, които видя, че в двореца има избягали затворници, но те отстъпиха назад, като местеха поглед от лицето му към окървавената туника и обратно, което го накара да се пита какви ли слухове са били разпространени по негов адрес в часовете преди заговора за убийството му. Дори не пожелаха да го изслушат. После се натъкна на стражи, които се опитаха да го спрат, глухи за предупрежденията му. Той ги изгледа отвисоко. Нямаше нужда да споменава името на Рекеф, защото агентите на Те Беро си бяха свършили работата добре. Той беше известен. Само много верен войник би застанал решително на пътя му, а по всичко личеше, че Ултер не вдъхва нужната за това лоялност у своите. Бариерите, които губернаторът беше издигнал, се разтваряха пред Талрик — стражите отклониха поглед, все едно е невидим. И Талрик продължи към харема.