Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Обикаляха бавно в кръг. Едното око на Талрик вече се беше затворило напълно. Ултер куцаше, но присвитите му очи святкаха с яростта на притиснато в ъгъла животно. На Талрик му хрумна, че може и да изгуби този двубой, но мисълта беше толкова далечна и студена, че се плъзна по периферията на съзнанието му почти без да остави следа.
Ултер нанесе два бързи удара с намерение да изтласка противника си назад, но Талрик парира втория с меча си, натисна на свой ред и надделя, макар старецът да се оказваше по-силен от очакваното. После нападна. Замахът му беше тромав и Ултер посегна да парира със свободната си ръка, но не прецени разстоянието и вместо да изблъска ръката на Талрик, получи рана под лакътя. Едновременно с това замахна назад да прободе противника си с рапирата, но Талрик беше твърде близо и вместо с върха, Ултер го удари в ребрата с орнаментирания предпазител. Сблъсъкът ги раздели отново.
Талрик знаеше, че краят е близо. Нито той, нито губернаторът разполагаха с нужните сили и страст. Вече не го интересуваше кой ще надвие. Важното беше да свърши най-после, по един или друг начин.
Лицето на Ултер вече не беше лицето на мъжа, когото Талрик познаваше. Този нов Ултер нападна отново, принуждавайки врага да залитне назад, после го засипа със серия от бесни безсистемни удари, тясното острие на рапирата сечеше въздуха пред лицето на Талрик и стържеше по медната оплетка на ризницата му. Талрик се опитваше да засече рапирата със собствения си меч, да я отклони и да скъси разстоянието, но яростта, захранваща движенията на Ултер, не даваше миг покой на танцуващата му рапира. Талрик усети, че стената е на крачка зад гърба му и се метна тромаво настрани, като едва не загуби равновесие, а рапирата изплющя по гърба му като бич. Усети как изпод превръзката на рамото му се стича кръв. Чу собственото си накъсано, хрипливо дишане.
„Това е то. Стигнах до края на силите си. Вече нищо не ми остана.“
И нападна. Сега единствената му надежда беше в нападението, защото защитата го убиваше. Маневрата му свари Ултер неподготвен. Рапирата изсвистя над рамото му и Талрик нанесе силен мушкащ удар с късия си меч… но този път той не беше преценил вярно разстоянието. Беше твърде близо и предпазителят на дръжката се заби в шкембето на Ултер. Губернаторът нададе рев, замахна със свободната си ръка и фрасна с отворена длан нападателя си по брадичката.
За миг светът почерня, завъртя се лудешки, а после Талрик се срина на пода. Мечът се изхлузи от ръката му. Въпреки шемета Талрик посегна да го вземе, Ултер се опита да стъпи върху ръката му, не уцели с малко, след което изрита меча настрани. Старецът дишаше шумно като парна машина, дробовете на Талрик свистяха предсмъртно. Беше преминал последната граница на изтощението и лежеше в краката на Ултер безпомощен като бебе. Нямаше сили дори да извърне глава пред последния удар.
Ултер вдигна рапирата да го прониже, после спря, свел поглед към жертвата си.
— О, Талрик, това е толкова неприятно — изхриптя той. — Не трябваше да се стига дотук. Не трябваше. — Изглеждаше искрено нещастен въпреки победата си. После лицето му се втвърди и той вдигна отново рапирата. — Но се стигна.
Мълнията беше толкова ярка и бяла, че заслепи и другото око на Талрик. Той се сви инстинктивно и прикри лицето си. После си даде сметка, че вече би трябвало да е мъртъв, но незнайно защо рапирата на Ултер така и не го пронизваше.
Отвори едва-едва единственото око, което все още му се подчиняваше. Откъм жените долиташе уплашен шепот, но звуци на битка определено липсваха. С безкрайна неохота Талрик се надигна, стиснал с ръце главата си. И тогава видя Ултер. Огромното туловище на губернатора лежеше по лице на крачка от него, а в гърба му зееше обгорена дупка.
Някакви ръце го хванаха. Талрик се опита да ги махне от себе си, после осъзна, че ръцете му помагат да се изправи.
— Помислих, че си умрял — казваше женски глас.
— Не си единствената — изграчи той и най-сетне успя да фокусира погледа си върху лицето на жената. Хрея? Наистина беше Хрея. На лицето й се четеше по-скоро предпазливост, отколкото загриженост, като на човек, който не е съвсем сигурен какво е спечелил и колко е загубил. Погледът на Талрик се стрелна отново към губернатора и обгорената дупка в долната част на гърба му. После погледна към Хрея и тя кимна мълчаливо. Талрик съзнаваше, че е прехвърлил по-голямата част от тежестта си върху нея, но просто не беше в състояние да се задържи на крака без чужда помощ.