Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
А после се появи Ахеос. Тиниса съвсем беше забравила за него, а и той беше спрял да напомня за себе си през последните минути. Явно е чакал да събере кураж.
Нападна от тавана, крилете му избиха искри от каменната зидария, спусна се върху раменете на бронирания и се опита да забие кинжала си в процепа на шлема. Бронираният полудя — въртеше се като див звяр, сечеше с алебардата си наляво и надясно, нагоре и надолу, но не успяваше да се отърси от неочаквания нападател. Молецоидът се задържаше някак с една ръка, крилете му ту се появяваха, ту изчезваха, и силата на замаха им извиваше врата на противника.
А после изгуби равновесие и започна да се свлича, но продължи да стиска с една ръка шлема на бронирания, извивайки главата му назад с тежестта си. Тиниса се стрелна напред, прескочи алебардата, която войнът размахваше слепешката към нея, и заби тънкия връх на рапирата под брадичката му. Металната оплетка спря за миг удара, но после халките поддадоха, мъжът изкрещя и се срина мъртъв назад.
Зад него… Сърцето й прескочи, когато видя, че не всичко е изгубено. Салма и Че наистина бяха там и още бяха живи, сражаваха се дори. Но облекчението едва-що я беше заляло, когато видя противника на Салма да го хвърля на пода и да замахва отвисоко с меча си. В същия миг Тото цъфна до нея в позиция за чист изстрел. Арбалетът му изстърга, едната стрела се изгуби в мрака, но другата попадна в ребрата на мъжа и го повали на колене. Салма измъкна меча от ръцете му и го прободе с удар, събрал цялата му сила и тежест.
Междувременно противникът на Че също беше изгубил битката. Момичето се боричкаше отчаяно с него и бързо губеше предимството на изненадата, но в критичния момент някой заби кинжал в хълбока на войника и Че най-сетне успя да измъкне меча от ръцете му. Но не се наложи да го използва. Кинжалът го прободе отново, а белите очи и зъби на Ахеос проблеснаха в мрака. В този момент дотича и Чисис, залитайки от удара, който беше получил, но решен да свърши своето. Двамата с Ахеос свалиха войника на пода и го убиха.
Тиниса вече тичаше към тях и успя да улови Че, която залиташе с препъване назад. Момичето изглеждаше уморено до смърт, натъртено и ожулено, но и в състояние на пълен екстаз. Метна се на врата на доведената си сестра и я стисна толкова силно, че ребрата й изпукаха.
— Дойдохте! Чук и клещи, вижте се само! Наистина дойдохте! — А после отпусна хватката си, видяла над рамото й тънката фигура на Ахеос, който почистваше грижливо острието на кинжала си.
— Ти… — промълви Че. Един спомен изникна внезапно в главата й — спомен за сън, който я беше навестил в хелиоптера на път за Мина. Сега, когато срещна погледа на безизразните му бели очи, шокът я разтърси до мозъка на костите и тя разбра, напук на всяка логика, че той знае.
А после видя Тото, прегърна и него, но пропусна да забележи изненадата му. Чу Салма да обяснява на Тиниса, че всяко мускулче от кръста нагоре го боляло ужасно.
— Трябва да тръгваме — настоя Чисис. — Трябва да тръгваме, веднага.
И тръгнаха с най-бързата крачка, която Че и Салма можеха да поддържат. При стълбите ги чакаше Тисамон.
Тиниса го видя първа и макар да знаеше, че ще го заварят там, изтръпна при гледката. Тисамон стоеше на едно от средните стъпала и гледаше надолу към тях. Самото стълбище тънеше в сенки, а по-светлите места лъщяха от кръв.
Труповете на единайсет осородни войници — или повече — се валяха по стъпалата и от разположението им личеше, че са пристигнали вкупом. Изглежда Тисамон се беше втурнал в средата на групата — така не са могли да използват жилата си от страх да не се наранят взаимно, — а малцината мъртъвци в горния край на стълбището са били поразени в гръб, докато са бягали панически от недосегаемия си противник.
Почти недосегаемия, всъщност. Напреко на бузата му минаваше тънка червена резка, почти същата като раната върху лицето на Тиниса, спомен от сблъсъка с предпазителя на собствената й рапира.
— Ние… изтегляме се — каза Чисис на богомолкоида. Дори той се запъна при гледката на кръвопролитието. Тисамон кимна отсечено и се дръпна да му стори път.
Целият дворец беше в състояние на хаос. Талрик постоянно налиташе на стражи, питаше ги какво става, но едва малцина успяха да му дадат смислен отговор. В тяхно оправдание можеше да се каже, че дворецът очевидно беше атакуван от няколко места и в момента се водеха поне десетина сражения. Войници и членове на милицията търчаха навсякъде и си пречеха взаимно. Ако минаската съпротива наистина знаеше какво става, помисли си Талрик, и съумееше да организира мащабно нападение в близките часове, нищо чудно имперските сили в града да изгубеха щабквартирата си. Ала самият той оставаше с впечатлението, че хаосът се дължи не толкова на реална атака, колкото на лоша организация и тотално объркване от страна на „защитниците“. Някой очевидно се беше погрижил да остави фалшиви следи, а и собствените му подвизи през последните часове бяха допринесли за хаоса.