Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
И си беше чиста проба харем, а не преувеличена мълва сред прислугата и войниците. Ултер беше заел идеята от декадентската невъздържаност на Паешките земи — голяма стая с множество ниши в сърцето на двореца, без прозорци, осветена само от треперливия пламък на прикрепени към стените факли. Нишите и външният периметър на харема бяха отрупани с възглавници — единствените места, където можеха да се излегнат двайсетината жени, призовани от Ултер. Сред тях бяха робините, прислужвали им в залата за аудиенции, включително Хрея, имаше и други, от всички раси, които бяха привлекли погледа на стареца през последните няколко години — паякородни и мравкородни, осоиди и скакалецородни, дори една навъсена девойка водно конче. Апетитът на губернатора очевидно нямаше насита.
Макар да беше заел идеята за харема от паякоидите, Ултер беше оставил и своя отпечатък върху мястото. Сред сенките и излегнатите жени, между подпорните колони на галерията при стената в дъното се кипреше истински трон с тежка дърворезба, подобен на онзи в залата за аудиенции. На него седеше и чакаше губернаторът на Мина. Не изглеждаше изненадан, когато под арката на прага се появи Талрик, а не някой от убийците, които сам беше пратил подире му.
Талрик плъзна поглед по хубавиците, после го спря върху Ултер, чиято укоризнена физиономия сякаш казваше, че една определена красавица липсва от колекцията му. В стаята се долавяше отсъствие с формата на Скръб в окови, отсъствие, което стоеше между двамата като призрак.
— Капитан Талрик — каза Ултер без да бърза, произнасяйки ясно всеки звук. — Изглеждаш ми променен някак. Тежка нощ, може би?
— Имал съм и по-леки. — Талрик направи няколко крачки напред, без да сваля поглед от Ултер. Все пак усети как жените се дръпват назад при вида на кръвта и меча в ръката му.
— Какво става, стари ми приятелю? — попита Ултер.
— Ти ми кажи.
— О, не, не ми ги пробутвай тези. Малко е късно да се правим на интересни, не мислиш ли? — Едрият старец се размърда в трона си и чак сега Талрик различи оръжието на коленете му — оръжие с тясно острие и зловещ вид. — Разправил си се с Раут и другите, както виждам. С всички? Рана в рамото е малка цена за толкова мъртъвци.
— Те бяха аматьори.
— Сигурно си прав. И сигурно се питаш защо съм ги пратил?
— Не се питам. Знам. Защото любовта към собствените ти наслади е станала по-голяма от любовта ти към Империята — каза Талрик и спря на достатъчно разстояние от Ултер, така че да отскочи навреме, ако старецът решеше да пусне жилото си.
— Не, Талрик. Ти ме принуди да го направя. Ти ме принуди да ги повикам и да издам тази заповед. Не отричай. Защо, Талрик? Не е заради пеперудородната танцьорка. Нея ти използва като повод, като лост. Искал си да се стигне до това. Защо? Какво стана с приятелството ни? Нима не ти бях добър приятел?
— Всичко е заради Империята, Ултер. Винаги заради Империята.
— О, я стига. Никой не разсъждава по този начин! — повиши глас старецът. — Да не мислиш, че генералите разсъждават така? Или самият император дори? За нас Империята е плуг, с който орем земята, Талрик, за да събираме богата реколта. Няма да намериш и един човек, който да служи на Империята заради самата нея.
— Един такъв стои пред теб — каза тъжно Талрик.
Ултер изкриви пренебрежително устни.
— Можеш да говориш каквото си искаш, Талрик, но на мен планът ти ми е пределно ясен.
— И какъв е този план?
— Да се спретне шоу за пред местните. Губернаторът и старото му другарче си пускат кръв, и то заради жена! Не се съмнявам, че приятелчетата ти от Рекеф ще имат грижата слухът да плъзне като горски пожар.
Талрик поклати глава, на което Ултер се разсмя от сърце.
— Излишно е да скромничиш, стари приятелю. Ако просто ми прережете гърлото, дрипльовците ще надушат вътрешното противоборство отдалече. Ако ме свалите с декрет, това би отслабило имперските цветове тук, в Мина. А местните само чакат повод да изровят доспехите си и да размахат мечовете. Сега обаче… сега всичко ще изглежда лично. Това целите, нали? Да размахате главата ми пред тълпата и да покажете, че нищо не може да застане на пътя ви, дори старият Ултер? Да им покажете, че ние, осоидите, сме корави копелета, които не прощават дори на собствените си хора? Сякаш двамата с теб бихме могли да се скараме заради една фуста, стари приятелю. — Ултер го прикова с поглед. — И кога изобщо те прехвърлиха във вътрешната служба на Рекеф?