Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— И сега какво, капитан Талрик? — попита тя.
В този момент той най-сетне откри силите си, онези скрити резерви, към които рядко посягаше, изправи гръб и отстъпи крачка встрани. Безформеният труп на Ултер привличаше неудържимо погледа му. Заля го вълна на горчиво облекчение, че не той е нанесъл смъртоносния удар.
— Имам още работа за вършене — каза дрезгаво. — Затворниците… — И тогава се сети за собствените си затворници. Сега, когато Ултер беше мъртъв и зачеркнат от мисления му списък със задачи, очите му виждаха далеч по-ясно. — Затворниците — повтори той и пред погледа на Хрея, пред погледа на всички жени наоколо, излезе с несигурна крачка от харема.
Ръцете й само дето не кървяха. А си беше въобразявала, че ще се справи лесно. Имаше нужното образование, все пак.
Ако не беше съумяла да прогони мрака с помощта на Изкуството си, щеше да е съвсем невъзможно. Дори така обаче се бе наложило да подходи към взломаджийския занаят кажи-речи от нулата. Принципите може да й бяха познати, но никога не ги беше изпробвала в това им приложение.
Учила беше механика. Знаеше как работи една ключалка. А и катинарът на веригата около лактите на Салма не беше произведение на ключарското изкуство. Осоидите предпочитаха солидните, практични неща.
Вече с часове се потеше над катинара. Започнала беше по светло, междувременно слънцето беше залязло, а тя още ръчкаше безуспешно ключалката. Медицинската игла, която беше откраднала и чийто връх изкриви под ъгъл, за да прихване резците на заключващия механизъм, постоянно се изплъзваше от пръстите й — все по-вдървени и изтръпнали, — след което губеше време да я търси.
Вече беше преместила три от резците там, където смяташе, че трябва да бъдат. Оставаха още два.
— Мисля, че ще е добре да побързаш, ако е възможно — измърмори Салма.
— Ако пак започваш да се схващаш, седни — отвърна Че. — Самата аз също не бих отказала малка почивка.
— Боя се, че не разполагаме с тази възможност.
Съсредоточена изцяло върху упоритата ключалка, Че не беше чула нищо от гюрултията вън, но сега нададе ухо. Нещо ставаше от другата страна на вратата им, нещо голямо. Чуваха се викове на болка и трясък на метал.
— Моля те, Че. Побързай — повтори настоятелно Салма. Нейната първа мисъл беше, че някой е дошъл да ги освободи, но Салма явно не беше оптимист като нея.
Че пъхна отново иглата в ключалката и се зае да ръчка около упорития четвърти резец. Не помръдваше и толкова. Нищо работа за един ключ, но нейната тънка игла се плъзгаше и дращеше безсилно по метала.
— Че, побързай. — Салма трептеше като пренатегната струна. Звуците отвън ставаха все по-силни, чу се рев на ярост и забързани стъпки.
Че завъртя леко иглата и я усети как се огъва, захванала резеца. Ако усилеше натиска, или щеше да успее, или да счупи върха й. Не й оставаше друго освен да заложи всичко на качеството на имперската стомана.
Някой се опитваше да пъхне ключ в бравата на килията им. Ключът стържеше, без да уцели ключалката, с припрените звуци, характерни за проста задача в екстремни условия. „Съсредоточи се!“ Натисна иглата със затаен дъх. Дори сърцето й спря да бие от ужас, че тънкият метал ще се счупи в ръцете й. Въпреки това продължи да натиска, докато не я заболя китката.
Вратата се отвори, толкова рязко и силно, че се трясна в стената отвън. Че се стресна и това неволно движение намести като с магия четвъртия резец. Време за петия нямаше.
Нямаше пети. Първоначалната й преценка явно е била погрешна. Веригата се смъкна от ръцете на Салма и крилете му изникнаха току пред лицето й, а силата на замаха им я отхвърли в другия край на килията.
Ръцете му сигурно бяха изтръпнали и сковани, напълно непригодни за бой поне още няколко минути, но Салма удари с рамо войника на прага и го изблъска навън. Отзад имаше още един войник, който също попадна в мелето. Вторият държеше меч, но не можеше да го използва от страх да не нарани колегата си. Че се стрелна към него, без боен вик и без предупреждение, сграбчи ръката, в която войникът държеше оръжието, и я дръпна надолу с всичката си сила и тежест.
Тиниса се опита да заобиколи някак бронирания войн, сграбчи дръжката на алебардата му и натисна към него, но той я отблъсна с презрение. В коридора отзад войниците вече отваряха вратата на една от килиите. Тиниса мерна за миг Тото, който се приближаваше със запънат арбалет, но той не беше добър стрелец дори в спокойни моменти, а спокойните моменти отдавна бяха останали зад гърба им. Тя замахна отново към бронирания с рапирата си, но стоманеният връх изстърга безсилно по доспехите.