Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Не желая да го виждам повече — бавно, с отвращение натърти Вик. Мелинда мълчеше. Той поде отново: — А ти откъде знаеш? Да не ти е правил психоанализа?
— Не.
— Жалко. Би могъл да ме просветли относно теб. Признавам, че не те разбирам.
— Аз пък те разбирам — озъби се тя.
— За какво ти беше тогава тоя психиатър? Всъщност психиатър или детектив?
— И двете — гневно отвърна Мелинда, като крачеше из стаята и отпиваше от тъмнозлатистото уиски.
— Аха. И каква диагноза ми е сложил?
— Остър случай на шизофрения.
— О?! Остър случай е той, така да знае! Едно голямо недоразумение, нищожество, което стъпкваш и веднага забравяш!
Мелинда изсумтя.
— Той би могъл да те…
— Татко, какво е това шизомения? — попита Трикси, която продължаваше да седи на пода, обвила ръце около коленете си, и да поглъща всяка тяхна дума.
— Точно така се просвещава едно дете — злостно процеди Мелинда.
— И по-лоши е чувала. — Вик се изкашля. — Шизофрения, детето ми, означава раздвоение на личността. Това е душевно заболяване, което се характеризира с прекъсване на връзката с действителността и отслабване на умствената дейност. Това е то. Разбра ли? Оказва се, че твоят татко има шизофрения.
— Хи-хи-хи — изкиска се Трикси, като да я будалкаха. — И как разбра?
— Мистър Карпентър така казва.
— Той пък как е разбрал? — смееше се Трикси очарована. Като че ли слушаше някоя от веселите нелепици, които Вик съчиняваше за разни несъществуващи животни, и тя го питаше могат ли да летят, да четат, да готвят, да шият, да се обличат сами и той отговаряше ту че могат, ту че не могат.
— Мистър Карпентър е психиатър — обясни и Вик.
— Какво е това психиатър? — попита Трикси.
— За бога, Вик, престанете! — извика Мелинда, като се извърна от другия край на стаята да го изгледа.
— Друг път ще продължим този разговор — усмихна се Вик на дъщеря си.
Мелинда наистина се напи яко тая вечер. Два пъти говори по телефона, но Вик взе мерки да не я чува, като се оттегли в кухнята, където гласът й не можеше да достигне. Приготви вечерята. Мелинда едва-едва хапна. Към девет часа, времето, по което Трикси си лягаше, Мелинда вече се олюляваше. До този момент Вик беше разяснил няколко психиатрични понятия. Не беше лесно да се обясни на Трикси какво е това съзнание, затова й каза, че когато човек пие прекалено много и заспи на дивана, го загубва.
16
По обяд на другия ден Мелинда още не беше станала. Вик знаеше, че е заспала много късно, защото в два и половина, когато загасяше лампата си, бе видял светлото очертание на прозореца й върху тревата. В седем вечерта я завари все така махмурлия, макар че беше спала до три часа. Имаше да й казва две неща, едното — приятно, другото — може би не чак толкова. Реши да започне с първото, та дано й подействува добре, защото състоянието й преди вечеря беше направо отчайващо.
— Можеш да бъдеш сигурна, че нямам намерение да казвам на никого каквото и да било, дори на Хорас и Фил. Така че ако Уилсън и Ралф си затварят устата, за което имат всички основания, никой няма да разбере за тая история с детектива. Друг не знае, нали? — попита загрижено той, сякаш беше на нейна страна.
— Не — отвърна тя, съвсем беззащитна в страданието си.
— Помислих, че ще се почувствуваш по-добре, ако ти го кажа.
— Благодаря ти — вяло отвърна Мелинда.
Той неволно сви рамене. Но Мелинда гледаше встрани и не забеляза.
— Между другото днес получих писмо от Брайън Райдър. Кани се да идва насам през втората половина на ноември. Казах му, че може да отседне у нас. Идва само за два-три дни, освен това имаме доста работа в печатницата, така че няма да се задържаме дълго вкъщи.
По нищо не личеше да го е чула, думите му минаваха край ушите й, като да говореше на заспал човек или пък сам на себе си.
— От писмата се вижда, че е много интелигентен младеж. Само на двадесет и четири години е.
— Няма ли да ми донесеш нещо за пиене? — Мелинда му протегна празната си чаша, като продължаваше да гледа в пода.
Този път Мелинда яде много на вечеря. Винаги ядеше много, когато беше махмурлия, тъй като смяташе, че в тия случаи яденето полага. „Запушвало“ и затова оправяло. След вечерята се почувствува достатъчно добре, за да прегледа вечерния вестник.
Вик сложи Трикси в леглото, после се върна при Мелинда и седна във фотьойла насреща й.
— Искам нещо да те попитам — започна той.
— Слушам те — погледна го тя над вестника.
— Би ли искала да ти дам развод? При положение, че ти отпусна голяма издръжка.