Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Ще се погрижа.
Ерик се приближи към двайсетте мъже от дружината на Нахут и откри, че си мърморят нещо. Без да им даде възможност да решат, че може би е по-добре да се обърнат срещу Калис и да го предадат на сааурците, той изкрещя:
— Взимайте тези коне и ги водете! Искам първите шест за офицерите. После почвате да ги водите до първата, до втората и до третата палатка, така че всеки да получи кон. После събирате собствения си багаж и яхвате конете. Разбрано ли е! — Тонът му бе толкова висок и твърд, колкото можеше да го докара, и съдържаше едно-единствено послание: това не е въпрос, а изрична заповед.
— Разбрано, ефрейтор — обадиха се неколцина и всички бързо се отправиха към животните.
Дьо Лунвил се появи минута по-късно и попита:
— Къде са новите?
— Пратих ги да вземат конете, за да ги докарат за другите, и ги държа под око.
— Добре — кимна дьо Лунвил и се присъедини към Калис и Грейлок.
Сааурският командир беше зает с един от товарните коне и Ерик отново се зае да наблюдава хората на Нахут. Двайсетимата мъже бързаха с конете, като правеха всичко възможно да се движат в ред, докато около тях лагерът кипеше от различни дейности. Ерик избърза към своята палатка и Ру му подхвърли вързопа и каза:
— Първо него направих.
— Благодаря — усмихна се Ерик, грабна седлото си и на бегом се върна при новите, които водеха конете. Избра един и бързо го оседла, натовари багажа си зад седлото и яхна животното.
Мина в тръс покрай оградата на укреплението. Лагерът като че ли се разпадаше. Бойците скатаваха палатките и ги трупаха на куп до товарните животни. Повечето мъже бяха вече на седлата и се нареждаха в колона. Хората на Нахут водеха последните коне. Единственото нещо, което оставяха на сааурците, беше ровът, мостът, вратата и няколко готварски огнища.
Ерик наблюдаваше как сааурците издигат лагера си. Десет кръгли кожени палатки с пръти от нещо подобно на тръстика, образуваха полукръг. Бяха толкова малки, че той се чудеше как сааурците успяват да се вмъкнат вътре. Реши да не зяпа повече и насочи вниманието си към последните хора в колоната.
Новоприетите се бяха пръснали малко, докато прибираха вещите си, но накрая и те бяха готови. Калис даде заповед за тръгване и Ерик застана до портата да наблюдава колоната. Поглеждаше и към сааурския командир, който беше вперил поглед в заминаващите хора.
В червените очи проблесна нещо като подозрение — поне така се стори на Ерик, но внезапно сааурският капитан вдигна ръка за сбогом. Ерик машинално също му махна за довиждане, после обърна коня и се нареди последен в колоната.
Докато минаваха по моста, който ги разделяше от сааурците, той си помисли: „Колко странно. Като стари приятели, които си пожелават добър път.“
Спуснаха се от хълмовете и навлязоха в равнините, патрулирани от отряди на сааурците. С каквото и да се занимаваха нашествениците, отряд наемници, носещи зелени превръзки на ръцете, който спокойно се насочваше към сърцето на армията, не беше причина за особено внимание.
Няколко пъти минаваха покрай лагери или следи от лагеруване. Калис стигна до извода, че сааурците и техните съюзници редовно прочистват областта, може би за да държат встрани джиланците или може би да се предпазват от други, които искат да попречат на настъплението на юг.
Яздиха около седмица без неприятности, докато не стигнаха първия етапен пункт — постройка, подобна на огромен обор, способна да побере неколкостотин мъже и коне. Наблюдател от кулата, издигната над постройката, викна и малка група сааурци отиде да ги чака на бариерата на стотина метра преди портата.
— Заповеди? — викна водачът на сааурците без никакви встъпления.
— Трябва да се присъединим отново към воинството — каза Калис небрежно.
— Коя дружина?
— Големия отряд на Нахут — отвърна дьо Лунвил.
Водещият сааурец изгледа внимателно дьо Лунвил и каза:
— Изглеждаш различно.
Като се стараеше да говори с прегракнал глас, дьо Лунвил отвърна:
— И ти да стоиш всяка нощ в ония проклети ледени планини, ще изглеждаш различно.
Сааурецът се напрегна, като че ли това не беше отговорът, който очакваше, но Давар се обади:
— Пусни ни да минем, Муртаг. Нямаме време за твоите игрички.
— Теб те знам, Давар — каза сааурецът. — Би трябвало да ви размажа за лошото ви държане.
— И тогава кого ще мамиш на зарове? — отвърна Давар.
Последва дълго мълчание, после изведнъж Муртаг издаде рязък звук, нещо като изплющяване на кожен камшик по изпънат барабан.
— Минавайте, курвенски синове — каза той. — Но ще спите извън рова. Вътре е препълнено. Когато дойдете да играете довечера, донесете повече злато.