Човек на почит

На другия ден, докато вечеряха, Хорхе попита:

— Значи не искате да я убивате?

— Не. Тази поръчка е дребна работа. Още не искам да я убиваме. Само държа да разбере какво мислим за нея. Може и сама да се убие и да ни спести тази грижа. Искам да се получи нещо екзотично. Тя е еврейска принцеса и трябва да се отнесем с нея особено деликатно. Искам да занесете в апартамента й седем. — Той погледна Шантавия Майки, който също присъстваше на срещата, за да се увери, че е разбрал намеренията му.

— Няма страшно, господин Менесиеро. Ще го направя с финес. Майки ще види колко добре мога да върша такива неща.

— Заминете утре сутринта. Майки ще ти заплати в Мексико. Майки, ще уреждаш всички необходими плащания. Води си точна сметка. Недей да взимаш фактури, само ще ми кажеш какво си изхарчил. Разбрахме ли се?

— Парите не са ми грижа, господин Менесиеро — прекъсна го Хорхе. — Това, което правите за нас, е достатъчно.

Майки се върна в Ню Йорк следващата седмица. Превиваше се от смях, докато разказваше подробностите на Бепи и Алън.

— Божичко, какъв ефект имаше, Бепи! Видът й беше ужасен. Еврейската принцеса не можа да понесе гледката на толкова много свинско — приличаше на Дракула, видял кръста. Когато се събуди, отвсякъде беше заградена от червени зурли. Стаята смърдеше на кочина. Излежавахме се край басейна и чухме писъците, идващи от нейната стая. Оглушителни бяха. Камериерката отвори вратата й. Изтичахме заедно с голяма група народ и я видяхме как пищи в леглото. Направихме се на зрители. Предната вечер бяхме сипали приспивателно в напитките й, за да спи до късно и да не ни чуе, докато подготвяме работата. Когато я изведоха от хотела, тя беше боса и по гол задник, само с едно бяло сако. Косата й стърчеше право нагоре. Леле, колко изплашена беше! А прасетата се разбягаха по целия плаж до басейна, защото камериерката остави вратата отворена и избяга.