Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Все пак какво очакваше в действителност? Нахълта в стаята, която Блей делеше със Сакстън, целуна го страстно, а после се разнежи заради историята с Пейн… Стаята бе територия на Сакстън. А не на Куин.
Но той имаше навик да си присвоява нещата, нали?
- Повече няма да идвам тук, - каза Куин, опитвайки се по някакъв начин да компенсира неприятностите. – Просто исках да го знаеш – наистина ти дължа адски много.
Куин се доближи до вратата и се облегна, ослушвайки се за гласа на Рейдж, затвори очи и зачака коридора със статуите отново да опустее. Господи, понякога наистина се държеше като егоистичен задник...
- Куин.
Тялото му се извърна на секундата, сякаш гласа на Блей го държеше като кукла на конци.
- Да?
Мъжът се приближи. Когато застанаха лице в лице, Блей каза:
- Все още искам да те чукам.
Веждите на Куин скочиха толкова високо, че почти се изтърколиха на килима. И той се надърви на мига.
Бедата бе, че Блей не изглеждаше много щастлив от разкритието, което сам направи. В крайна сметка не беше от типа мъже, които лесно биха изневерили – въпреки че липсата на моногамия от страна на Сакстън го бе излекувала от верността му. На Куин отново му се прииска да удуши братовчед си. И единственото нещо, което го спря да тръгне да търси „уличницата”, бе, че сега ситуацията се развиваше в негова полза.
- И аз искам да съм с теб, - каза той.
- Ще дойда в стаята ти след зазоряване.
Куин не искаше да пита, но се налагаше.
- Ами Сакстън?
- Той замина на почивка.
Сериозно!
- За колко време?
- Само за няколко дни.
Твърде жалко. Дали нямаше шанс да удължи почивката си с година… или две. А защо не завинаги?
- Добре, значи това е… - Куин спря, преди да използва думичката „среща”.
Нямаше смисъл да си прави майтап. Сакстън го нямаше. Блей искаше да го изчукат. А Куин бе повече от готов да даде на мъжа онова, за което копнееше. Изобщо не приличаше на среща. Майната му.
- Заповядай, - изръмжа гърлено. – Ще те чакам.
Блей кимна, все едно бяха сключили споразумение, и пръв излезе от стаята, а тялото му се движеше агресивно, докато минаваше през вратата.
Куин наблюдаваше мъжа. Изчака го да излезе. Прииска му се да се заключи в стаята, за да има време да се съвземе.
Внезапно нещо в главата му щракна, въпреки обещанието, че след няколко часа ще се видят: изражението на Блей го преследваше до такава степен, че усети пробождане в гърдите. Проклятие, може би няколкото им последователни срещи бяха просто резултат от кофти миналото им, и щяха да се превърнат в нов аспект на общото им нещастие.
Досега не му беше просветвало, че не са подходящи един за друг. Не се бе замислял, че нямат бъдеще, но когато разкри уязвимите си места след толкова години, най-после го осъзна. Сви юмрука си и го заби в касата на вратата. По кокалчетата му остана отпечатъка от корниза. Ръката му пламна от болка и започна да тупти, и по някаква незнайна причина той си спомни как удряше таблата на леглото и крещеше от удоволствие. Стори му се, че оттогава са минали години.
Нямаше връщане назад. Бе готов да се задоволи с това, което му се предлагаше, дори да беше само секс. Освен това, стореното от Блей – онова, че се опита да помогне на Лейла – трябваше да значи нещо. Приятелят му бе достатъчно загрижен, за да промени целия живот на Куин.
Всъщност, Блей беше променил живота му още пред години.
Глава 57
Асейл прие форма до един бълбукащ ручей, който се спасяваше от ледовете заради постоянното движение на водата.
Само веднъж бе посещавал къщата пред него – тухлена викторианска сграда с типичните натруфени мотиви, опасващи верандите и входовете. Изглеждаше толкова старомодна и същевременно уютна. Особено с дългите четирикрилни прозорци от оловно стъкло, и с дима, който се виеше от три от общо четирите комина.
Това означаваше, че собственика се е прибрал преди края на нощта. Точно навреме: скоро се зазоряваше, така че бе логично да се спуснат кепенците, които предпазваха от слънцето. Трябваше да се създаде безопасна среда; къщата да се подготви за часовете, в които собственика се нуждаеше от защита.