Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Вратата на кабинета беше отворена: той видя небето в големите прозорци зад празното бюро. След това забеляза персонала около себе си и русата глава на Еди Уилърс в стъклената му клетка. Той тръгна целенасочено направо към Еди Уилърс, отвори със замах вратата и от прага извика така, че цялата стая да го види и чуе:
— Къде е тя?
Еди Уилърс се изправи бавно на крака и се вторачи в Тагарт с някакво странно, покорно любопитство — като че това беше още един феномен, достоен за наблюдение, сред всички други безпрецедентни неща, които беше наблюдавал. Не отговори.
— Къде е тя?
— Не мога да ти кажа.
— Слушай, твърдоглав дребен никаквец, не е време за церемонии! Ако се опитваш да ме убедиш, че не знаеш къде е, не ти вярвам! Знаеш и ще ми кажеш, иначе ще те докладвам на Комисията по унификация! Ще им се закълна, че знаеш, да се опитат да докажат, че не е така!
В гласа на Еди имаше леко учудване, когато отговори:
— Никога не съм се опитвал да твърдя, че не знам къде е, Джим, напротив, знам. Но няма да ти кажа.
Виковете на Тагарт се извисиха до някакъв пронизителен, безсилен звук, който признаваше погрешните му сметки:
— Разбираш ли какво казваш?
— Ама разбира се.
— Ще го повториш ли — той махна към стаята — пред тези свидетели?
Еди повиши леко глас, повече за точност и яснота, отколкото за сила:
— Знам къде е. Но няма да ти кажа.
— Признаваш, че си съучастник, който прикрива и помага на дезертьор?
— Щом така искаш да го наречеш.
— Но това е престъпление! Това е престъпление срещу народа. Знаеш ли това?
— Не.
— Това е противозаконно!
— Да.
— Намираме се в извънредна ситуация! Нямаш право на никакви лични тайни! Криеш жизненоважна информация! Аз съм президентът на тази компания! Нареждам ти да ми кажеш! Не можеш да откажеш да се подчиниш на заповед! Това е углавно престъпление! Разбираш ли?
— Да.
— И отказваш?
— Да.
Годините упражнения бяха научили Тагарт да наблюдава всяка публика около себе си, без да му личи. Той видя изопнатите, затворени лица на персонала — лица, които не бяха негови съюзници. Всички носеха израз на отчаяние, освен лицето на Еди Уилърс. „Феодалният крепостник“ на „Тагарт Трансконтинентал“ беше единственият, който изглеждаше незасегнат от нещастието. Той гледаше Тагарт с безжизнен, осъзнат поглед на ученик, изправен пред наука, с която никога не е искал да се занимава.
— Осъзнаваш ли, че си предател? — изрева Тагарт.
Еди попита спокойно:
— На кого?
— На народа! Прикриването на дезертьор е предателство! Икономическо предателство! Твоят дълг да храниш хората е на първо място, над всичко друго! Всички обществени институции го твърдят! Не знаеш ли? Не знаеш ли какво ще ти направят?
— А ти не виждаш ли, че изобщо не ми пука?
— О, така ли? Ще предам това на Комисията по унификация! Ще накарам всички тези свидетели да докажат, че си казал…
— Не се занимавай със свидетелите, Джим. Не ги въвличай. Ще напиша всичко, което казах, ще го подпиша и можеш да го занесеш на Комисията.
Внезапното избухване в гласа на Тагарт прозвуча така, сякаш са го зашлевили:
— Кой си ти, че да заставаш срещу правителството? Кой си ти, мизерен малък офисен плъх, че да преценяваш националната политика и да имаш собствено мнение? Да не мислиш, че страната има време да се занимава с твоите мнения, желания или със скъпоценната ти дребна съвест? Ще научиш един урок, всички ще го научите, разглезени, егоистични, недисциплинирани чиновничета, дето се перчите така, сякаш тия глупости за правата ви са сериозни! Ще научите, че това не е времето на Нат Тагарт!
Еди не каза нищо. За един миг те останаха така и се гледаха през бюрото. Лицето на Тагарт беше изкривено от ужас, а това на Еди оставаше строго и ведро. Джеймс Тагарт вярваше напълно в съществуването на хора като Еди Уилърс — Еди Уилърс не можеше да повярва в съществуването на такива като Джеймс Тагарт.
— Да не мислиш, че народът ще се занимава с твоите или с нейните желания? — извика Тагарт. — Неин дълг е да се върне обратно! Неин дълг е да работи! Какво ни е грижа дали иска да работи или не? Имаме нужда от нея!
— Имаш ли, Джим?
Импулс на инстинкт за самозащита накара Тагарт да отстъпи крачка назад заради точно този тон, много тих тон, в гласа на Еди Уилърс. Но Еди не понечи да го последва. Той остана прав зад бюрото, внушавайки цивилизованата традиция на бизнес кабинетите.