Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мистрис Ефри, готова от все сърце на подобно споразумение, се съгласи. Джентълменът тозчас я замоли да бъде любезна да подържи наметката му, засили се към тесния прозорец, скочи на перваза, покатери се по тухлите и в следващия миг ръката му вече лежеше на резето и го повдигаше. Очите му гледаха тъй зловещо, когато стъпи в стаята и хвърли поглед към мистрис Ефри, че тя се запита, обзета от ледени тръпки, как ли би могла да му попречи, ако се втурне нагоре и вземе да убие болната.
За щастие целта му не беше такава; защото само след миг се появи на входната врата.
— А сега, драга ми госпожо — каза той, като пое плаща си и го наметна, — сега бъдете тъй любезна да… какво, по дяволите, е това?!
Най-странният от всички шумове! Идващ без съмнение съвсем отблизо, защото раздвижи въздуха; и все пак някак приглушен, сякаш се носеше от много далеч. Едно потрепване, едно изтрополяване и падане на нещо леко и изсушено.
— Какво, по дяволите, е това?
— И аз не го знам какво е, но непрекъснато го чувам — отвърна мистрис Ефри, която го бе стиснала за ръката.
Но и той не бил кой знае какъв смелчага, помисли си тя в сънното си стряскане и уплаха, защото треперещите му устни побеляха. Като се поослуша още малко, той се окопити и каза:
— Ха! Нищо! А сега, драга ми госпожо, май споменахте нещо за някаква си умна личност. Ще бъдете ли тъй добра да ме срещнете с този гений! — Той държеше вратата, сякаш бе готов да я остави отново навън, ако откажеше.
— Ама няма да казвате нищичко за вратата и за мене — прошепна Ефри.
— Нито дума.
— И не мърдайте оттук, не се обаждайте, ако повика, докато изтичам до ъгъла.
— Мадам, превръщам се в статуя.
Ефри така се страхуваше той да не се прокрадне горе в мига, в който му обърнеше гръб, че след като се скри от погледа му, отново се върна към портата, за да го види. Като го зърна все още на вратата, по-скоро пред къщата, отколкото вътре, тя затича към съседната улица, изпрати вест на мистър Флинтуийч в кръчмата и той се появи незабавно. Двамата поеха назад — дамата отпред, а мистър Флинтуийч, закрачил енергично зад нея, сгряван от надеждата да я раздруса здравата, преди да си влязат в къщи, — когато видяха джентълмена да стои на същото място в мрака и чуха гласа на мисис Кленъм, която викаше от стаята си:
— Кой е? Какво става? Защо никой не ми отговаря? Но кой, кой е долу?
Глава XXX
Думата на един джентълмен
Когато мистър и мисис Флинтуинч — Джеримая на две крачки след Ефри — дотичаха запъхтени до вратата на старата къща в падналия здрач, чужденецът стреснато отстъпи.
— Кълна се в душата си! — възкликна той. — Как се озовахте тук?
Мистър Флинтуинч, към когото бяха отправени горните думи, се удиви не по-малко от чужденеца. Той го погледна поразен; погледна зад себе си, сякаш очакваше да види някого, за когото не знаеше, че стои зад него; погледна пак към чужденеца, занемял от неизяснения му въпрос; обърна се към жена си за обяснение; и като не го получи, спусна се върху й и тъй здраво я сдруса, че бонето отхвърча от главата й, а той междувременно процеди през зъби с мрачна насмешка:
— Ефри, жено моя, до гуша ми дойде, жено! Това са пак твои глупости! Пак бълнуваш, съпруго. Сега пък за какво? За кого? Какво значи това? Казвай или си свивай устата! Едно от двете.
Ако решим, че мисис Ефри е била в състояние да избира в момент като този, то изборът й очевидно бе паднал върху това да си свива устата, защото тя не откликна с нито дума на заплахата, а като мяташе силно глава напред-назад, примири се с наказанието. Но чужденецът, след като галантно вдигна бонето й, се намеси.
— Позволете — каза той, слагайки ръка на рамото на Джеримая, който спря и пусна жертвата си. — Благодаря. Простете ми? Съпруг и съпруга, разбрах от тази закачливост. Ха-ха! Винаги с радост наблюдавам подобна закачливост. Я чуйте! Смея ли да предположа, че някой на горния етаж в мрака буйно изявява любопитство във връзка с това, което става тук?