Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Те обаче се добраха до ъгъла на Бриг Плейс без каквито и да е нападки от този страшен запалителен кораб. Капитанът се настани на капрата — галантността не му разрешаваше да седне вътре при дамите, макар че те го поканиха при тях — и се зае да показва на кочияша курса към плавателния съд на капитан Бънсби, наречен „Предпазливата Клара“, който бе пуснал котва близо до Ратклиф.
Когато стигнаха до пристанището, където корабът на този велик командир на флотилия бе задръстен сред около петстотин свои другари, чиито мачти приличаха на полуразкъсана чудовищна паяжина, капитан Кътъл се показа на прозореца на каретата и покани Флорънс и мис Нипър да го придружат на борда, като отбеляза, че Бънсби бил в крайна степен добросърдечен по отношение на дамите и че нищо друго не би могло да способствува за привеждане на безбрежния му ум в порядък, както тяхната поява на борда на „Предпазливата Клара“.
Флорънс с готовност се съгласи и капитанът, като пое малката й ръчица в огромната си лапа, я поведе през няколкото мръсни палуби с такъв вид, едновременно покровителствен, бащински, горд и тържествен, че беше приятно да го гледа човек. Когато достигнаха до „Клара“, те видяха, че този предпазлив кораб (застанал извън редицата) бе вдигнал мостика си и около шест фута вода го отделяха от най-близкия му съсед. От обяснението на капитан Кътъл стана ясно, че и великият Бънсби, също като него, бил жестоко измъчван от хазайката си и че когато нейното отношение към Бънсби ставало толкова лошо, че надхвърляло границата на търпението му, той прибягвал до последното спасение и се откъсвал чрез въпросната бездна вода.
— Клара а-хой! — извика капитанът, като направи фуния с ръце.
— А-хой! — Викът на момчето, изскочило отдолу, прозвуча като ехо на капитана.
— Бънсби на борда ли е? — обърна се капитанът към момчето с такъв гръмлив глас, сякаш то бе на разстояние половин миля, а не на два ярда.
— Да, да! — извика момчето също така високо.
След това момчето прехвърли една дъска на капитан Кътъл, който внимателно я нагласи и преведе Флорънс от другата страна, а после се върна за мис Нипър. И така, те се озоваха на палубата на „Предпазливата Клара“, върху чиито мачти съхнеха множество развяващи се дрехи, както и няколко езика и скумрии.
Бавно издигайки се иззад стената на каютата, се появи човешка глава, извънредно голяма, с едно неподвижно око върху махагоновото лице, а другото — въртящо се, точно както се въртят някои фарове. Главата бе украсена с рунтава коса, също като кълчища, и нямаше определена склонност към север, изток, запад или юг, а клонеше към всички четвъртинки на компаса и към всяко деление върху него. Главата бе последвана от брадичка, лишена от всякаква растителност, яка на риза и шалче около врата, както и от вълнена лоцманска куртка и вълнени лоцмански панталони, а поясът бе толкова голям и широк, че служеше за заместител на жилетка и под гръдната кост бе украсен с тежки дървени копчета, като пулове на табла. Когато се показа и долната част на панталоните, Бънсби се разкри в цял ръст, с ръце в джобовете, които бяха с огромни размери, а погледът му бе насочен не към капитан Кътъл или към дамите, а към върха на мачтата.
Дълбокомисленото изражение на този философ, така едър и силен, върху чието извънредно червено лице бе изписано величествено безмълвие, съвсем не така чуждо на характера му, в който това качество бе силно подчертано, едва ли не стресна капитан Кътъл, макар и последният да бе в дружески отношения с Бънсби. Като прошепна на Флорънс, че Бънсби никога в живота си не е проявявал изненада и очевидно не знаел какво представлява тя, капитанът го наблюдаваше как оглежда върха на мачтата, как после обгърна хоризонта и когато въртящото се око, изглежда, се обърна в негова посока, Кътъл каза:
— Бънсби, момчето ми, как вървят работите ти?
В отговор се чу дълбок, груб, дрезгав глас, който като че ли нямаше никаква връзка с Бънсби и във всеки случай ни най-малко не промени изражението на лицето му:
— Е, друже, как си?
В същия миг дясната ръка на Бънсби се измъкна от джоба му, разтърси лапата на капитана и се пъхна обратно на мястото си.
— Бънсби — заговори капитанът, като веднага пристъпи към целта, — ето те теб, човек с голям ум, човек, способен да изкаже мнение. А ето и една млада дама, желаеща да чуе това мнение относно моя приятел Уол’р. Освен това другият ми приятел, Сол Джилс — той е личност, която си струва да срещнеш отблизо, — е човек на науката, която е майка на изобретението, но той изобщо не познава законите. Бънсби, ще ми направиш ли услугата да се обърнеш пред вятъра и да дойдеш с нас?