Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ту подемаше мисълта, ту я изоставяше. Нямаше желание да се придържа безкрайно към специалността си. По-скоро имаше желание да каже „ку-ку“ на колегите си, които я гледаха отвисоко и определяха романа й като четиво за наивни девойки. „Чак такива продажби! Направо тривиално. Тя ласкае низките страсти на хората, предлага им долнопробни историйки! Попаднала е на златната жила и я използва до дупка, жалка работа!“ Унизителният начин, по който се отнесоха към нея на защитата на докторската й дисертация, дълбоко я нарани. Раната не заздравяваше. Тихо си казваше, ще им покажа, че съм способна и на друго…
Да съчини история. На всяка цена.
И в този момент се разтреперваще от страх.
Когато се стъмнеше, се обръщаше към звездите, умоляваше баща си да й помогне. Търсеше малката звезда в края на Голямата мечка, повтаряйки, татко, татко… Парите се стопяват, трябва да запретна ръкави и да се заловя за работа. Подхвърли ми някаква идея, пусни я в главата ми като в пощенска кутия и аз ще се захвана за работа. Аз не съм против усилието, полагах усилия, докато пишех първата ми книга, харесвах моментите на тревоги, на изследвания и на радост, които ми носеше писането, моля те, изпрати ми идея. Аз не съм писателка, а дебютантка с късмет. Сама няма да се справя, не съм на висота…
Звездите мълчаха.
И тя поемаше към леглото с изтръпнали колене, вкочанени пръсти и заспиваше, сънувайки как на сутринта се събужда с известие свише в главата.
Захващаше се отново с редакцията на книгата, която трябваше да излезе от университетското издателство „Прес юниверситер“. Задачата й се състоеше в това, да прочете, да систематизира и да напише предговор за труда на колегите си. Казваше си, ще започна оттук и може би страхът ще изчезне, и колективното писание на колегите ще ме изстреля към моята самотна, индивидуална книга.
Всеки ден сядаше на бюрото си.
И всеки ден си намираше хиляди извинения, за да отложи писането. Да подреди апартамента, да плати режийните, да попълни формулярите за общественото осигуряване, да звънне на водопроводчика, на електротехника, да изведе кучето на разходка, да му изчетка козината, да потича покрай езерото, да препрочете една глава от колективния труд, да зареди хладилника, да си изреже ноктите на краката, да опита някоя нова рецепта, да помогне на Зое за домашните. Вечер си лягаше недоволна, оглеждаше се в огледалото и се намираше прекалено дебела и грозна, обещаваше си, утре сядам, край… Утре се заемам с писането, сто процента. Приключвам с предговора и започвам книгата. Край на размотаването и губенето на време. Утре…
Но на другия ден времето беше прекрасно. Дю Геклен я водеше към вратата, тя го извеждаше да потича. Тя също бягаше, обикаляше езерото и се надяваше идеята да изникне изпод краката й. Ускоряваше темпото, за да ускори и темпото на мислене. Спираше, задъхана, превита на две от силни бодежи. Прибираше се с празни ръце. Беше вече следобед, Зое се връщаше от училище, щеше да й разкаже как е минал денят й, да сподели последния имейл от Гаетан, да попита, как мислиш, дали г-н Сандоз има някакъв шанс с Ифижени? Защото много ми се иска тя да склони най-сетне… Или, о, мамо, срещнах хомо двойката, пак се караха! Тези двамата непрекъснато се дърлят! Важно е да я изслушам, затова сега няма да се захващам, няма да имам достатъчно време, утре, съвсем сигурно, утре сядам и работя.
Утре…
Потъваше в книгата за жените кръстоносци. Истории за възхитителни жени, разказани от прославени хронисти от ранга на Жоанвид, илюстрирани от иконографи. Трябваше да напише десет листа, за да представи тези жени и да намери червената нишка, която да ги свърже.
Кръстоносните походи от дванайсети и тринайсети век са били истински организирани пътувания, с точно определени маршрути и етапни спирки. Кръстоносците поемали на път, за да преоткрият корените си, да стъпят на земите на предците си, да понесат кръста си като Христос, да видят празния гроб и тогава според Апокалипсиса Бог щял да избърше сълзите им. Радостта ги очаквала в края на пътешествието. Външно пътуване и вътрешно опознаване. Поклонничките надвивали страховете си и се отправяли към неизвестното.
Първата статия описваше влечението към Изтока на тези жени, които не били напускали родното си село или дом и които поемали на предългото пътешествие, за да открият нови гледки и непознати цивилизации.
За тях това е бил начин да скъсат с монотонния ритъм на ежедневието. Възрастта била без значение. Бригита Шведска била шейсет и осем годишна. Жените произлизали от всички социални слоеве. Дръзвали да нарушат установените обществени норми и тръгвали по дългия и опасен път.