Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Жозефин написа в полето: „Длъжни сме да отбележим, че по онова време жените не са били изцяло подчинени на съпрузите си, били са силни и смели. Не всички са оставали у дома, под ключ, завардени с колана на целомъдрието! Още една измислица, която трайно се е наложила в представите ни за онова време!“
Една от тези жени, Ана Комнина, се е сражавала редом със съпруга си, облечена в желязна ризница, с каска на глава, стреляла е с лък, задействала е катапулта, държала се е като мъж на бойното поле и е отделила време, за да разкаже своите приключения.
„Много благородни дами грабнаха кръста и голям брой девойки тръгнаха с бащите си. Това беше стълпотворение от мъже и жени, невиждано и нечувано дотогава. Огромно множество невъоръжени люде, повече от песъчинките в морето и от звездите на небето, с палмови вейки в ръцете и кръстове на раменете: мъже, жени, деца, които напускаха страната си. Гледайки ги, човек можеше да ги оприличи на прииждащи отвред реки.“
Жозефин отново си отбеляза: „Разказът на Ана Комнина е интересен и описва първия кръстоносен поход (1095–1099). Тя е първата, която споменава за присъствието на жени…“.
И единствената.
Жозефин остави писалката и се замисли.
Обикновено историята се пише от мъжете, те си отреждат благородната и важната роля! Вероятно им е било неудобно да яздят редом със слабите жени. Предпочели са да премълчат тази подробност в повествованията си на воини храбреци…
Втората статия описваше условията на пътуването.
За да тръгнеш на кръстоносен поход, са нужни: „Смело сърце, добра уста и пълна кесия“.
Смело сърце, защото трябва да извървиш пътя докрай. Някои жени давали обет да стигнат до Йерусалим, но обзети от страх, се отказвали, например кралицата Жана Неаполска, която заплатила на един поклонник да извърви пътя вместо нея. Всички я сочели с пръст.
Добра уста, означавало да умееш да пазиш тайни, да не се хвалиш пред мюсюлманите, да си дискретен.
Пълна кесия, защото пътуването струвало скъпо. Често повтаряли израза за трите кесии: „Едната пълна с търпение, втората пълна с вяра, третата пълна с пари“.
Трета статия описваше политическата роля на жените по време на кръстоносните походи.
Често замествали съпрузите си начело на кралствата, които те създавали в Ориента. Участвали в сражения, водели преговори със завидна вещина и ловкост. Период от изключително значение за еманципацията на жените.
Колегата й предаваше историята на Маргьорит дьо Жоанвил, кралица на Франция, съпруга на Луи IX, наричан още Свети Луи. Жена с изключителна красота, тя следва съпруга си и дава живот на няколко деца по време на похода на Изток. Именно тя връща в Париж трънения венец на Христос, заложен от императора на Константинопол, в църквата „Сент Шапел“, открита през 1248 година.
Заедно със своя съпруг краля тя ръководи поклоннически поход към Светите земи. Цялото кралско семейство отплава от пристанището Ег-Морт с три платнохода: „Рен“, „Демоазел“ и „Монжоа“, натоварени с провизии, зърно и вино. Две хиляди и петстотин рицари, коняри, оръженосци, осем хиляди коня. Отказали се от лукса, кралят и жена му са облечени като най-обикновени поклонници.
Докато се вихрела бурята и платноходът засядал в пясъците, прислужничките я питали: „Госпожо, какво ще правим с децата? Трябва ли да ги будим?“. Кралицата отговорила: „Не ги будете, оставете ги да отидат при Бога, както си спят“.
Жозефин препрочете няколко пъти пасажа, впечатлена от несломимия дух на Маргьорит. Ни следа от смущение, от съмнение. Тя се уповаваше на Бога и му поверяваше съдбата си.
На този фон нейните страхове й се сториха незначителни, а молитвите, отправени към небето — бездуховни.
В египетския пристанищен град Дамиета кралицата изиграла впечатляваща политическа роля. Била бременна, но успяла сама да задържи града до пристигането на подкрепления, тъй като кралят бил болен. По време на обсадата родила сина си Тристан51, „заради голямата мъка на времето, в което се родил“. От родилното ложе призовала кръстоносците: „Сеньори, в името на божията любов не позволявайте градът да падне, защото знаете, че кралят, нашият господар, ще бъде загубен. Смилете се над това крехко създание (синът й Тристан), което лежи до мен… Дръжте здраво, докато се привдигна“.
51
На френски triste (трист) означава „тъжен“. — Б.пр.