Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Засмяхме се двамата и как не свършихме дотук с тая приказка, че да ми е чиста съвестта. Но Сеид ефенди вдигна очи към жена си.

— Асие — попита, — нямахме ли скрито едно шише?

— Може и да имаме — с половин уста отвърна ханъмата.

— Ще го намериш ли?

— Не помня къде е турено — свъси се тя.

Хич не й беше драго да става от софрата и да рови из тъмните долапи в мазето. А пък аз нали бях момче услужливо — като чух желанието на домакина, веднага изправих гръб.

— Сеид ефенди — викам, — да отскоча до италианците. На една крачка са. Всяка вечер пият — винаги държат вино.

Той отвори уста да ме разубеди да не си развалям кефа, ама моят кеф беше да му изпълня волята. Рипнах от трапезата, спуснах се навън. По преките сокаци стотина метра имаше до пансиона на Паола, а там, като й подшушнах за кого е виното, тя аламинут напълни едно шише от дамаджаната. Хукнах обратно — десетина минути да съм се бавил.

На масата под беседката обаче стоеше вече оная бутилка, за която спомена Сеид ефенди. Асие ханъм беше ставала, намерила я бе и отворила. Кълна ти се, по една средна чашка опитахме от двете вина. Само двамата, жена му не пи. И добре си подложихме с препеченото агънце. Може би от слабост, може би защото не беше свикнал, Сеид ефенди леко се омая. По-приказлив стана от обичайното, развесели се — олекна оная тежест, с която преди вечеря оглеждаше къщата.

И между другите работи каза нещо, дето инак щеше да задържи. Че в Цариград ще прехвърли на мое име добра сума пари. Той е разпоредител още на сметката, но като пристигнем там, лично ще ме заведе в банката да си сложим подписите в книжата и сам да стана титуляр. С тия пари, допълни той, търговия мога да захвана. Но ако река, мога да уча с тях. Ще стигнат. Държавите се кьоскат сега като побеснели кочове, но има начин да се иде в Швейцария. Там е тихо и мирно. А реша ли тъй да се разпоредя със себе си, Сеид ефенди препоръчваше да запиша право. Известно му било, че швейцарците добре обучават на тая наука, защото най-младият му зет, съдията, точно това бил завършил там…

Докато слушах, сърцето ми премаля от радост. Избърсах уста, станах и в поклон до кръста целунах ръката на моя втори баща и благодетел. И досега устните ми помнят тая старческа ръка — топла, с издути вени и наръсена с кафяви петна.

Захласнал се бях в своето щастие, но все пак забелязах, че на Асие ханъм втори път й се стъжни тая вечер заради мен. Почти съм сигурен, че Сеид ефенди не споделяше с нея своите търговски ходове. Не бе отчитал и как продава имотите си, какво ще прави с парите. А да го пита самата тя — малко вероятно беше, защото в ново време живеехме, ама съпружеските навици те си ги носеха от своето време. Ако мъжът-господар каже нещо на жена си — добре; ако не й каже — така е трябвало. Ще си трае и ще преглъща питанките.