Аз съм пилигрим

-      О, да - отговори той. - Беше специалността ми. - Наведе се към нея. - И още е. Само струва малко повече.

-      А какво ще кажеш за пълно почистване и полиране? Колко струва?

Беше достатъчно близо, за да го прошепне в ухото ѝ, и тя, изглежда, реши, че всичко е наред.

-      Работиш ли с кредитни карти?

-      Разбира се - отговори той и се засмя. Ръцете му вече видимо бяха под банския. - Това е пълна услуга.

-      Радвам се да го чуя - каза тя, докосна мускулестото му бедро и плъзна длан към калъфа.

Все едно наблюдаваш неизбежна приближаваща железопътна катастрофа - не можеш да откъснеш очи, - но тя всеки момент щеше да освободи банана от прикритието му, така че пристъпих зад паравана.

-      Джанфранко, нали? - попитах щастливо и се престорих, че не съм видял нищо необикновено.

Германката веднага дръпна ръката си и провери дали кърпата прикрива задника ѝ. Самият Джанфранко изпадна в бяс - наруга ме, че нахълтвам така, посочи параваните и ми каза, че имам късмет, задето не ме е сритал по задника.

Щях да го пропусна покрай ушите си, но мисълта за неоползотворената кредитна карта очевидно го докарваше до истинска лудост и той се самонавиваше все повече и повече. Продължи да ме предизвиква.

Улових предмишницата му във въздуха толкова бързо, че май не разбра какво му се случва, и впих палец и показалец в костта. От крав мага знаех, че там има нерв, който частично парализира ръката, когато е притиснат.

Джанфранко усети как пръстите му изтръпват безжизнени - вероятно и не само те, - и си даде сметка, че ръката му не реагира. Погледна ме и се усмихна.