Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Собственикът на музикалния магазин обаче ме бе предупредил, че Памук е много неприятен човек, и докато го гледах на сцената, можех да си представя защо. За един истински музикант, който е бил изпълнен с надежди и мечти, безкрайното повтаряне на ресторантски версии на „Мама миа“ и „Жълтата подводница“ е нещо повече от кошмар.
Когато Антон донесе кафето ми, Памук свиреше - хитовете от „Титаник“ - и трябваше да го изчакам да свърши. Собственикът на магазина ми бе казал, че събирал народна музика от години. Баща му - също музикант - започнал да се занимава с това, защото се безпокоял, че ако остане несъбрано и незаписано, ще се изгуби завинаги. По-късно синът му поел щафетата. Изглежда, Памук работел каквото падне - свирел в Скайбар, наливал бензин - и през цялото време издирвал загубена музика, сам свирел на някои от забравените инструменти, записвал всичко, както се записва изгубен език, и го изпращал на Турския национален архив. Според собственика на музикалния магазин, ако някой местен можел да идентифицира мелодията за игиртма, това бил той.
Изпълнението свърши, оркестърът слезе от сцената, без никакви аплодисменти, а аз станах. Казах му името си обясних, че имам кратък запис, който се надявам да ми помогне да идентифицирам. Идеята ми беше да го помоля да го чуе от плейъра ми, но не получих такъв шанс - собственикът на магазина правилно бе преценил нрава му.
- Това са обедните клиенти, а аз съм на сцената вече от час. Нали чу оглушителните аплодисменти? - отвърна той. - Смятам да хапна, да пия кафе, после да почивам. - Обърна се и си тръгна.
- Господин Памук - спрях го. - Аз не съм музиколог или университетски плъх. - Показах му значката. Не беше сигурен как да реагира, но реши, че може би ще е по-мъдро поне да се престори, че ще съдейства.
- Добре. Ще ти дам телефонен номер. Обади ми се утре, ще уговорим кога да се срещнем - каза той.
- Утре е много късно. Трябва да стане днес - възразих. Той ме изгледа гневно, но дотогава не беше виждал истински свиреп поглед и поддаде.
- От четири работя на номер 176... - и издрънка име на улица, което нямах надежда да произнеса, да не говоря да я открия. Той несъмнено го знаеше. Задник.
- Запиши го, ако обичаш - настоях и направих знак на Антон, че ми трябва химикалка. Памук неохотно се съгласи и мушнах листчето в джоба си, когато се отдалечих.
Почти се бях отказал - предвид нрава му бях сигурен, че срещата ще е загуба на време.
40.
Освен че трябваше да пробода ръката му, следващият ми разговор с Ахмут Памук се оказа много приятен.
След като излязох от Скайбар, минах по пристанището, намерих сенчеста пейка, сложих батерията на телефона си и се обадих на Кумали, в управлението. Не бях разговарял с нея след Флоренция и исках да проверя дали има някакъв напредък по подновеното разследване за убийството на Додж.
Оказа се, че не се е случило почти нищо. Хайруниса вдигна и ми каза, че Кумали излязла малко след единайсет и нямало да се връща на работа до края на деня.
- Къде е? - попитах.
- По лична работа - отговори тя.
Щях да я притисна, но си спомних, че е четвъртък и че синът ѝ ме бе поканил да отида с тях да гледаме Големия парад и клоуните. Беше го завела на цирк.
Казах, че ще се обадя на следващата сутрин, и още час разговарях с хора, които работят близо до телефонни кабини – отново без резултат, - и си дадох сметка, че наближава обедната почивка, че повечето офиси и магазини ще затворят и че задачата ще стане още по-безнадеждна.
Без да имам друга възможност, освен да спра, реших да насоча вниманието си към Френската къща. Увереността ми беше лошо разклатена от грешката, която допуснахме с Шепота - бяхме изложили цялата ми мисия на опасност, като приехме, че смъртта на Додж ще наложи да се проведе разследване. Подобни грешки рядко остават ненаказани в секретния свят и на самолета на връщане от Флоренция бях взел решение никога повече да не допускам да се случи нещо подобно. Така или иначе, исках да съм една крачка пред полицаите. Знанието е сила, както казват.
Основният въпрос сега беше прост - как убиецът е успял да влезе и да излезе от имението, без да бъде забелязан? Някъде из документите около смъртта на Додж, които ми бе предоставила Кумали, се споменаваше фирмата, която даваше имението под наем, и реших, че тя е най-доброто начало.