Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Казваше се „Престиж - Недвижимости“ и по време на обиколките си бях видял лъскавите ѝ витрини няколко пъти. Погледнах си часовника и видях, че ако побързам, ще мога да стигна преди да затворят за обяд.
Стигнах на разстояние, от което да се чува, когато един мъж тъкмо заключваше вратата. Извиках му на английски и той активира усмивката, която агентите по недвижими имоти пазят за хората, които току-що са слезли от кораба. Веднага щом ме видя я деактивира.
Беше на четирийсет и няколко, с прическа помпадур, разкопчана риза и златна верижка, дебела колкото да закотвиш океански кораб. Харесах го веднага. По някакъв странен начин в него нямаше никакво притворство - ако такъв човек те излъже, реших, можеш да обвиняваш само себе си.
Представих се, казах му, че работя за ФБР и че искам да поговорим за Френската къща. Той сви рамене и ми каза, че местен полицай го посетил преди седмица и взел копие от договора за наем. Той бил само посредник и всъщност нямало какво повече да каже.
Очевидно бързаше и се извиних, че отнемам от времето му - установил съм, че винаги е от полза да си учтив, - после обясних, че местният полицай е идвал, когато разследването е било за смърт поради невнимание.
- А какво е сега? – попита той изненадано.
Очевидно все още не се бе разчуло, че има промяна в разследването - макар че каквото кажех, вероятно щеше да е известно на цял Бодрум до вечерта.
Погледнах стъклената врата и видях името му, изписано със златни букви.
- Разследваме убийство - господин Кая. Младият американец е бил блъснат от скалата.
Шокирах го - и се разстрои.
- Беше приятен човек - отбеляза. - Не приличаше на повечето задници, които наемат вили тук. Разговаряше. Показваше интерес - каза, че ще ме вземе някой път на разходка в морето. По дяволите! Убит?
- Вече ви е ясно защо трябва да разговаряме.
- Тъкмо отивах на обяд..
- Добре, ще се присъединя.
Той се засмя.
- Нямах това предвид.
- Знам - усмихнах се. - Къдe ще хапнем?
41.
Оказа скъпарско заведение за барбекю на брега - лъскана дървена тераса, увиснала над пясъка, платна от бял плат, затулващи слънцето, дизайнерски мебели и - никаква изненада предвид домакина ми - първокласен изглед към групички туристки, които се приличаха на плажа без горнища.
Веднага щом седнахме го попитах дали е чувал за връзката на къщата с нацистите в миналото и той ме погледна така, сякаш съм забравил да си изпия лекарствата.
- Шегувате се, нали? - Погледна ме в очите и видя, че не се шегувам.
- Чия е къщата? - беше следващият ми въпрос.
- Не знам точно - отговори той, някак стреснато. - Получих писмо, беше преди седем години, от адвокат в Лихтенщайн, който пишеше, че представлява благотворителната организация, собственик на имота. Организацията искала имотът да носи доходи.
- Поинтересувахте ли се кой стои зад тази организация? Кой е истинският собственик? - попитах.
- Разбира се. Дори наех адвокат, който да проучи въпроса, но след поредица кухи фирми стигна до задънена улица.
Не казах нищо, но бях наясно, че повечето от фондовете в Лихтенщайн са направени така, че да са непробиваеми. Това е причината, поради която това малко княжество - сто и петдесет квадратни километра всичко на всичко, сгушено между Швейцария и Австрия – е първата спирка на европейците, предимно германци, които искат да скрият активите си от данъчните си власти.
- Значи адвокатът на организацията е искал вилата да се дава под наем. Това след ремонта ли беше?
- Да. И са добри пари, срещу малко работа. Получавам наема, изваждам поддръжката и комисионата си и изпращам остатъка в банка в Лихтенщайн. Това е всичко. Няма ключове. Само кодове. Има четири портала, до един с електронни клавиатури, свързани с компютър - не можеш да ги надхитриш.
- Добре. Как действате? Идва нов наемател, за да прекара тук известно време, после какво?
- Срещам се с иконома им в къщата - всичките тези хора имат иконом и лични асистенти - обясни той. - Въвеждам шестцифрения код на клавиатурата и после диез. Екранът ме пита дали искам да сменя кода за достъп. Отговарям „да“, после въвеждам кода си още веднъж, чакам двайсет секунди и ми казва да въведа новия код. Отдалечавам се, тогава икономът въвежда свой собствен шестцифрен код - затова нямам представа какъв е. Правим същото и с останалите портали.