Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- След това те решават на кого да дадат кода? - попитах.
- Точно така. Водят си персонал, който е проверен, така че едва ли дават кодовете на непознати.
- Ами градинарите, поддръжката на басейна и така нататък?
- Зависи от наемателите, но не съм чувал някой да е давал код на местен човек. По принцип звънят на домофона на входа за обслужващия персонал, шефът на охраната ги проверява и отваря портите лично.
- А в края на времето на наема правите обратното? Въвеждат новия код, а вие го сменяте със своя?
- Точно така.
Млъкнах. Замислих се.
- А през зимата, когато няма наематели?
- Не е нужно да има чак такива мерки за сигурност - отговори той.
- Значи давате своя код на градинарите и другите работници?
- Не точно. Има домакин, който живее в къщата през тази част от годината. Той ги пуска да влязат и се грижи за поддръжката отчасти. Използва две стаи на тавана над хангара за лодки, но се изнася, когато започне лятото - богатите не обичат из имението да се разхождат непознати.
- Но прекарва там осем месеца в годината?
- Повече или по-малко - отговори той.
- И познава къщата по-добре от всеки друг?
- Предполагам.
- Как се казва?
- Джанфранко Лука.
- Къде мога да го намеря?
- През лятото работи тук на плажа - ръководи екип от масажисти, които обслужват туристите.
Келнерът се появи и му махнах да донесе сметката. Кая предложи да ме закара до Стария град, но му казах, че денят е хубав и предпочитам да походя пеша. Стиснахме си ръцете и той ми даде визитката си - приличаше на инкрустирана със злато - и ми каза да му позвъня, ако имам нужда от още информация.
Когато си тръгна, докато чаках рестото, погледнах визитката и изведнъж реших още една от неразгадаемите мистерии. В долния десен ъгъл беше записан телефонният му номер.
Първите седем цифри бяха 9 0 2 5 2 3 4 - същите, които някой беше записал в „Истсайд Ин“ и беше пуснал в тоалетната. Реших, че който е живял в хотелската стая, се е интересувал от наемането на скъпа вила в района. Нещо от рода на Френската къща.
42.
He се върнах в града - минах през паркинга на ресторанта, слязох на плажа и намерих павилион, който даваше под наем шезлонги и чадъри.
Установих лагера си на пясъка, оставих обувките и сакото си на стола, навих крачолите си и тръгнах по мокрия пясък покрай водата.
В далечината, близо до подножието на голяма скала и полускрита зад няколко разпилени морени, беше масажната на Джанфранко. Съвсем случайно, през сенките, които хвърляха големите камъни, го приближих в гръб.
Усамотението се осигуряваше от платнени паравани, на които беше изписано името на фирмата, но те бяха подредени така небрежно, че успях да го видя през една пролука.
Беше на около двайсет и пет, с маслинена кожа, двудневна брада и гъста вълниста коса. Да, изглеждаше добре, но не беше истински красавец, както може би си мислеше - очите му бяха твърде хлътнали и мускулите му бяха малко прекалено големи.
Въпреки това вероятно изглеждаше привлекателен за германските дами на средна възраст, дошли на почивка, за да се забавляват и може би да намерят някакви по-физически наслади под горещото турско слънце. Една от тях сега лежеше по очи на кушетката. Горнището на банския ѝ беше разкопчано, задникът ѝ беше скрит под кърпа.
Джанфранко, с оскъден бял бански и нищо повече, втриваше едно от двайсетте си масла, приготвени по старинни рецепти - според рекламните глупости, написани на параваните, - в гърба на жената, като леко докосваше страничните издутини на гърдите ѝ. Тя не възрази и след като провери почвата, той се наведе още повече, мушна длани под кърпата, приближи калъфа за банан на сантиметри от лицето ѝ.
Не беше възможно да се разбере дали пръстите му са под банския ѝ, или не, но това не беше от значение - и да не бяха, скоро щяха да бъдат. Помните ли дните, когато разведените жени на средна възраст отиваха на почивка и най-смелото нещо беше да пийнат малко повече и да си купят някой и друг безвкусен сувенир? Нищо чудно, че магазинчетата за сувенири в Стария град фалираха.
Докато масажираше бутовете под кърпата, тя му направи комплимент за силните ръце. Вероятно можеха да разговарят само на английски.
- Да, направих ги като хлапе - отвърна той. - Работех на автомивка и бях майстор на восъка и лъскането.
- Сигурна съм - засмя се тя. Гласът ѝ ставаше гърлен. - Вътрешно миене правеше ли?