Върховният повелител

— Сония – рече Сери, – трябва да те наема като куриер. Можеш да бъдеш доста страшна, когато поискаш.

Тя успя да се усмихне.

— Напоследък често ми го казват. – Но споменът за Дориен само я подсети за Ротан. Сърцето й отново се сви от болка и тя се опита да я преглътне. „Не мога да мисля за това сега – каза си тя. – Чака ме твърде много работа”.

Фарин присви жълтите си очи и се втренчи в Сери.

— Трябваше да се досетя, че ти стоиш зад тази засада.

Сери се усмихна.

— О, само й предложих да се пошегува с теб. Заслужила си го е. Все пак ти наистина я предаде на Гилдията.

— Ще я доведеш на срещата, нали?

— Да. Двамата с Акарин имат да разказват доста неща.

— Акарин... ? – повтори Фарин с пресипнал глас.

Сония чу стъпки зад себе си, обърна се и видя Гол и Акарин да излизат от нишата. Акарин беше обръснал късата си брада, беше вързал косата си отзад и отново беше придобил предишната си внушителна външност.

Фарин отново отстъпи назад.

— Това е Фарин, нали? – попита спокойно магьосникът. – Черен, осмокрак и отровен?

Фарин кимна.

— Да – отвърна той. – Е, с изключение на краката.

— За мен е чест да се запознаем.

Крадецът кимна.

— И за мен. – После погледна към Сери. – Така. Тази среща обещава да е забавна. Последвайте ме.

Фарин тръгна към края на уличката, а спътникът му изгледа с любопитство Сония и Акарин, преди да забърза след него. Сери погледна към Сония, Акарин и Гол, и ги подкани с жест да го последват. Те минаха през един тесен проход между две сгради в края на уличката. Някъде по средата изскочи един едър мъж и препречи пътя на Фарин.

— Кои са тези? – попита настоятелно той, сочейки Сония и Акарин.

— Гости – отвърна Сери.

Мъжът се поколеба, после неохотно отстъпи към вратата. Фарин го последва в сградата. Преминаха по къс коридор, последван от стълбище. След като го изкачиха, Фарин спря пред една врата, обърна се и погледна Сери.

— Трябваше първо да попиташ, преди да ги доведеш.

— И да ги слушам как спорят с часове? – Сери поклати глава. – Не разполагаме с толкова време.

— Добре, да не кажеш, че не съм те предупредил.

Фарин отвори вратата. Сония влезе и се озова в луксозно обзаведена стая. Меките кресла бяха подредени в кръг. Седем от тях бяха заети. Седемте мъже, които стояха зад тях, бяха телохранителите на Крадците, предположи тя.

Не беше трудно да се отгатнат имената на Крадците. Слабият, плешив мъж очевидно бе Савли. Жената с чип нос и червена коса вероятно беше Зил, а брадаткото с рошави вежди трябваше да е Лимек.

Докато ги оглеждаше, Сония се чудеше дали прозвищата на крадците бяха свързани с физическата им прилика с животните или те почваха по-късно да придобиват сходни белези с предпочетеното същество. Може би по малко и от двете, реши тя.

Хората в креслата гледаха втренчено към нея и Акарин, някои гневно, други – объркано. Едно от лицата й беше познато. Когато срещна погледа на Рави, тя му се усмихна.