Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Майната ти, Джаби! — подвикна някой, но съвсем беззлобно. — Не искаш ли да се махнеш от помиярската вахта?
— Хей, като дойде моментът да го вземем на абордаж, ще греба гол в лодката и ще нападна копелетата с едната си хубост! Казвам само да изчакаме и да видим дали става за плячка.
На палубата царяха шум и суматоха. Крещяха се заповеди. Мъжете на входа се напрягаха да видят и чуят всичко.
— Делмастро праща хора по въжетата — рече един от тях. — Май ще завием с няколко румба на север. Бързо.
— Няма нищо по-подозрително от внезапната промяна на курса, ако ни видят — рече Джабрил. — Тя иска да бъдем по-близо до курса им, преди да ни забележат, за да изглежда естествено.
Минутите се нижеха. Локи примига и подпря гръб на познатата преграда. Щом нямаше да се действа незабавно, винаги имаше време за още няколко минути дрямка. Съдейки по стоновете и мърдането наоколо, не само той беше на това мнение.
След няколко минути — небето, което се виждаше през отдушника, бе добило бледосив цвят — го събуди гласът на лейтенант Делмастро от входа на долната крепост:
— … засега там, където сте. До смяната на Червената със Синята вахта остават към пет минути, но отменяме редовните вахти заради нападението. Ще пратим Червените долу, съвсем разбити. Половината Сини ще се качат да ги сменят. Искаме да изглеждаме като търговски бриг, не като дебнещ хищник с грамаден екипаж.
Локи изпружи врат да погледне над сенчестите силуети наоколо. Току зад Делмастро в утринния полумрак той виждаше как моряци търкалят в средата на кораба големи бурета към левия парапет.
— Димни бурета на палубата! — провикна се една жена.
— Без открити пламъци на палубата! — извика Езри.
Никакво пушене. Само алхимични светлини. Предай нататък!
Минутите се нижеха и зората все повече се разгаряше, ала Локи усещаше как клепачите му натежават надолу. Въздъхна облекчено и…
— На палубата! — чу се вик от върха на фокмачтата. — Съобщете на капитана, че корабът е тримачтов и плава от северозапад към запад, с марсели.
— Ест, три мачти, северозапад към запад, марсели! — извика Езри. — Как плава?
— Крен дясно на борд, може би един румб назад.
— Продължавай да следиш. Още ли корпусът е зад хоризонта?
— Да.
— В момента, в който си вдигне фустите над хоризонта, надникни да ни кажеш какво има под тях. — Езри се върна при долната крепост и тупна мощно по преградата до входа. — Помиярска вахта, ставай! Разтъпчете се, бягайте на посраните въжета и се връщайте тука. Бързо! Съвсем скоро ще се бием или ще бягаме, и най-добре е червата ви да са наред.
Това не беше излизане като излизане — все едно ги изцеждаха през фуния. Изблъскаха Локи на палубата, той изви гръб и се протегна. Същото направи и Джийн, а после застана до Делмастро. Локи вдигна вежда — дребничката лейтенантка като че проявяваше точно толкова търпимост към Джийн, колкото надменност — към него. Е, тъй да е, стига някой от двамата да получава сведения от нея, реши той.
— Наистина ли смяташ, че ще бягаме? — попита Джийн.
— Бих предпочела да не бягаме. — Делмастро се загледа през парапета, но дори и от мястото на Локи новият кораб още не се виждаше от палубата.
— Знаеш ли, сигурно там долу не можеш да видиш нищо — рече Джийн. — По-добре да те кача на раменете си.
— Шегичка с ръста — отбеляза Делмастро. — Забележително оригинално. Никога не съм чувала нищо подобно, откак се помня. За твое сведение от сестрите ми най-високата съм аз.
— Сестри — повтори Джийн. — Интересно. Безплатно парченце от миналото ти?
— Мамка му! — навъси се тя. — Остави ме на мира, Валора, че тая сутрин имаме работа.
Мъжете се връщаха от посраните въжета. Сега натискът бе понамалял и Локи се качи по стълбите и се запъти и той да си свърши работата. Вече имаше достатъчно неприятен опит с пробиването на път с лакти към страната, от която духаше вятърът — лоши работи можеха да се случат при всякакъв вятър на тия откъм подветрената страна на дървената летва, която пресичаше бушприта на крачка-две от върха на носа. От нея висяха въжени стълбички като от миниатюрен люк. Локи стъпи на тях и разкопча брича си. Вълните се разбиваха в носа на бяла пяна и пръските им обливаха прасците му.
— Богове! — възкликна той. — Как може пикаенето да е такова приключение!
— Ей, на палубата! — чу се вик от фокмачтата. — Корабът е флейт! Кръгъл и дебел! Държи предишния курс!