Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Не е опасно — каза Локи.
— Не ми пука — отвърна тя. — Паоло, Косета, ръцете в скута и чакайте мама.
— Това всъщност не са карти — обясни Локи. — Това са лепенки от алхимична смола. Тънки като хартия и гъвкави. Картите са нарисувани върху тях. Няма да повярвате колко скъпи бяха.
— Нито пък ми пука за това. За какво, по дяволите, служат?
— Не е ли очевидно? Потопете една от тях в силно питие, и тя се разтваря за секунди. Изведнъж разполагате с малко алхимичен цимент. Разтворете колкото карти ви трябват. Засъхва за минута и е твърдо като стомана.
— Твърдо като стомана? — Тя огледа сивото петно върху изящната лакирана маса. — Как се премахва?
— Ами… не може. Разтворител не съществува. Не и извън алхимичните лаборатории.
— Какво? Проклятие, Равел…
— Капитане, не е справедливо. Не съм ви молил да извадите тия карти и да играете с тях, нито пък аз съм разлял ракия върху тях.
— Прав си — въздъхна Дракаша. „Изглежда уморена“ — помисли си Локи. Тънките бръчици около устата й напоследък доста се бяха претоварили. — Събери ги и ги изхвърли зад борда.
— Капитане, моля ви. Моля ви! — Локи протегна ръце към нея. — Те не само са скъпи, а и… невъзможно е да се създадат втори такива, по дяволите. Ще отнеме месеци. Нека пак завия в промазания плат и ги прибера в сандъка. Моля ви, смятайте ги за мои документи.
— За какво се използват?
— Просто част от малката ми торба с фокуси — отвърна той. — По-точно всичко, което ми остана от нея. Един последен и важен малък фокус. Заклевам ви се, те не сплашват с нищо вас и кораба ви… трябва да разлеете пиене върху тях, и дори тогава те са просто неприятност. Вижте, ако ми ги запазите и ми намерите ножове и скалпели, ще посветя цялото си време на почистването на тази гадост от масата. Ще я изкъртя отстрани. Ако ще да ми отнеме и цяла седмица. Моля ви.
Както се оказа, отне му десет часа безкрайно внимателно стъргане върху бака, все едно изпълняваше хирургическа операция. Работеше без почивка, отначало на дневна светлина, а после на сиянието на многобройните фенери, докато накрая дяволската твърда локва бе изстъргана и остави след себе си единствено призрак върху лака.
Когато Локи най-сетне се промъкна на тясното си място за спане, той знаеше, че дланите и ръцете ще го болят още цял ден.
Но си струваше, всяка минута труд си струваше, за да запази съществуването на тази колода карти.
4
На двайсети Дракаша се отказа от курса на изток и обърнаха на запад север, а вятърът духаше откъм десния борд. Времето се задържа хубаво — денем се пържеха, нощем се потяха, а корабът плаваше под потоци от прелитащи духове, които пърхаха над водата като дъги от призрачна зелена светлина.
На двайсет и първи, докато откъм източния край на небето тъкмо се зазоряваше, им се удаде възможност да се докажат.
Един лакът сръга Локи в ребрата и го пробуди от твърде краткия сън. Той се събуди сред суматоха — мъжете от помиярската вахта се въртяха, препъваха и мърмореха около него.
— Платно на хоризонта! — рече Джийн.
— Чух го от върха на мачтата преди минута — обади се някой на входа. — На два румба от десния квартердек. Това е доста на изток и малко на север от нас, корпусът е скрит зад хоризонта.
— Хубаво — прозя се Джабрил. — Зората се пуква.
— Зора? — Все още беше тъмно и Локи разтърка замъглените си от съня очи. — Вече се зазорява? Тъй като вече не ми се налага да се преструвам, че знам какво правя, по дяволите, какво значи да се пукне зората?
— Слънцето се показва над хоризонта, виждаш ли? — Джабрил като че изпитваше наслада от това да просвещава Локи. — Там, на изток. Ние сме още в сянката тук, на запад от тях. Трудно е да ни видят, но ние ги виждаме добре с това слабо сияние иззад мачтите им, чат ли си?
— Да — отвърна Локи. — Добре изглежда.
— Нападаме — рече Аспел. — Ще се качим на борда и ще го превземем. Тоя кораб гъмжи от екипаж, а ръцете на тая кучка Дракаша са оцапани с кръв.
— Битката е за нас — рече Стрева. — Ние тръгваме първи.
— Да, и ще се докажем — допълни Аспел. — Ще се докажем и ще приключим с тая гадна помиярска вахта.
— Не бързай да си кичиш хуя със сребърна панделка — скастри го Джабрил. — Още не знаем накъде плава, нито с каква скорост, нито пък кое е най-доброто му плавателно качество. Може да е боен кораб. Може да е дори част от ескадра.