Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Повалили бяха няколко дървета, за да подпрат с тях металните врати, но ако достатъчно солидна вражеска група ги натегнеше от другата страна и подпорите, и масивните ключалки можеше да подцадат без време. Отваряйки портите за черното пълчище отвъд.
- Няма да ги допуснем дотам - каза Роуан, взрян в титаничната кула, трополяща към стената. Зад нея се трупаха множество войници, готови да се изкачат по вътрешните ѝ стълби. - Онзи ден Каол е свалил едната кула без наша помощ. И този път ще успее.
- Стрелба! - отекна ревът на Каол между камъните и стрелите засвистяха.
Връхлетяха маршируващите войници като рояк скакалци. Стрелата на Фенрис попадна в целта си със смъртоносна точност.
След част от секундата подир нея вече летеше втора. Един войник при обсадната стълба се строполи мъртъв.
Защо се бавеше Елин, по дяволите...
Морат не спря настъплението си. Армията прегази падналите войници.
Страхът на човеците край парапетите обливаше като вълна кожата му. Елфическият кадър трябваше да удари светкавично и мощно, за да го разсее.
Обсадната кула пъплеше към стената. Само с поглед Роуан даде заповед на приятелите си да го последват към мястото на каменните зъбци, където стратегически щеше да удари първо - възможно най-близо до стълбището към портата.
Някои от войниците, покрай които минаха, вече се молеха с треперливи гласове в мразовития утринен въздух.
Лоркан каза на единия:
- Пази си дъха за битката, не го пилей по боговете.
Роуан го изгледа предупредително, но мъжът вторачи очи в Лоркан и замлъкна.
Каол нареди втори залп и стрелите пак полетяха. Фенрис стреля в движение. Като че това далеч не го затрудняваше.
Надолу по парапетите тихите молитви продължаваха, мечовете трепереха в ръцете на войниците.
Мъжете около Каол стояха непоколебими, с решителни, каменни лица.
Но тук, на този етаж... лицата бледнееха. Очите бяха изцъклени от ужас.
- Някой да каже нещо окуражително! - подкани през стиснати зъби Фенрис, стреляйки наново. - Иначе тези мъже всеки момент ще се напикаят от страх.
Момент - едва него имаха, защото обсадната кула наближаваше неумолимо.
- Ти си красавецът - отвърна Лоркан. - Ти ще се справиш най-подобаващо.
- Твърде късно е за речи - намеси се Роуан. - По-добре да им покажем на какво сме способни.
И те заеха позиции покрай парапета. Точно на пътя на моста, който врагът щеше да спусне от обсадната кула.
Роуан извади меча си и откопча с палец брадвата на хълбока си. Гавриел взе двата меча от ножниците през гърба си и застана отдясно на Роуан. Лоркан стъпи уверено от лявата му страна. Фенрис се разположи зад тях, за да улови всеки вражески войник, успял да мине през мрежата им.
Простосмъртните се струпаха зад кадъра. Портите вече се тресяха от напора на Морат.
Роуан укроти дишането си и приготви магията си така, че да разкъсва валгски бели дробове. Но първо щеше да повали неколцина Валги с оръжията си. За да демонстрира колко е лесно, както и че моратската войска е отчаяна и победата наистина ще е тяхна. Магията щеше да запази за по-късно.
Обсадната кула простена, намалявайки скоростта си.
Щом стената под тях се разтресе от удара ѝ, Фенрис прошепна:
- Свещени богове!
Не заради моста, който се стовари върху парапета, и гъмжилото от войници, чакащи в тъмните недра на кулата.
А заради онова, което се появи под каменната арка зад тях.
Роуан не знаеше накъде да гледа. Към войниците, изливащи се от дълбините на обсадната кула, или към Елин.
Кралицата на Терасен.
Открила бе броня в подземията на крепостта. Изящна златна броня, сияйна като лятна зора. Красива диадема придържаше сплетената ѝ коса. Не диадема - част от броня. От бойните доспехи на някоя древна, отдавна погребана героична жена.
Корона за война, корона за битка. Корона на военачалник.
С неустрашимо, уверено изражение Елин вдигна щита си и завъртя Голдрин в ръката си миг преди първите моратски войници да ѝ налетят.
Със светкавичен замах нагоре разсече най-близкия Валг от пъпа до брадичката. Още преди да плисне черната му кръв, тя се устреми към следващия с движения, плавни като водата в планински поток.
Роуан се впусна в атака, колейки враг след враг, без да откъсва взор от нея.
Елин отблъсна с щита си някакъв връхлитащ я воин и посече с Голдрин друг, преди да забие острието му в първия.
И отново, и отново.
Придвижвайки се към обсадната кула. Невъзпрепятствана. Неудържима.
Надолу по редиците им проехтя вик. Кралицата дойде!