Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Роуан и Фенрис бяха разпределени до портата на долното ниво, която приклещената моратска армия можеше да атакува с тарани.
Каол бе заел позиция на парапета над тях, яхнал внушителната си черна кобила, от чиито ноздри се виеха бели струйки пара. Роуан му вдигна ръка за поздрав и Каол отвърна със същото, преди наново да оправи поглед към вражеската армия.
Хаганската войска щеше да предприеме началния ход - първа да тласне Морат към крепостните стени.
- Все забравям колко мразя тази част - процеди Фенрис. - Чакането преди битка.
Роуан изсумтя в знак на съгласие.
Гавриел се появи, следван от Лоркан, напомнящ на тъмен буреносен облак. Роуан даде на Лоркан частите от броня, които беше събрал за него.
- Подарък от господаря на Аниел.
Елфът го изгледа недоверчиво, но се зае да нахлузва парчетата метал. Гавриел се залови със същото. Войниците наоколо, както и Каол навярно разпознаха реликвите, но не казаха нищо.
Сивкавото небе се проясняваше все повече и повече откъм далечния хоризонт и моратската войска започна да се разбужда, откривайки златната армия на хаганата в пълна бойна готовност.
И когато един рук нададе войнствен крясък, хаганското мнозинство поде офанзивата.
Пехотинци маршируваха в симетрични редици с извадени копия и щитове, сключени ръб до ръб. Дарганската кавалерия ги ограждаше откъм двата фланга, същинска природна стихия, устремена да притисне Морат в стената. А над сухопътното войнство рукините вече се прицелваха с лъкове, набелязвайки си мишени сред врага.
- Подгответе се! - извика Каол на войниците в крепостта.
Мъжете заеха позиции сред дрънчене на брони и мирисът на страха им нахлу в ноздрите на Роуан.
Днес щеше да се състои финалната битка. Независимо дали надеждата още съществуваше, или се пропукваше.
Изсветляващото небе вече разкриваше две обсадни кули, теглени към крепостта. Право към стената. Намираха се доста по-близо, отколкото Роуан ги бе видял при разузнавателния си полет вечерта. Изглежда, че и воините на Морат не бяха спали.
Руките щяха да останат при собствената си армия, с която щяха да изтласкват врага към крепостта. Право към тукашната войска.
- Първата кула ще стигне стената до минути - отбеляза Гавриел.
Роуан огледа парапетите, войниците по тях, но не откри Елин.
Лоркан промърмори:
- Някой трябва да ѝ каже да престане да се кипри и да дойде тук.
Роуан изръмжа предупредително.
Дрънченето на щитове и на покрити в брони нозе му беше познато до болка. Най-предно разположените войници на моратската армия маршируваха към крепостната стена с извадени копия. Тези отзад гледаха в противоположната посока, за да посрещнат с копия и пики хаганската армия.
Отнякъде надълбоко в редиците на хаганата проехтя боен рог. Стрелите полетяха.
Повечето моратски войници дори не трепнаха, не надзърнаха, за да проследят съдбата на задните редици.
- Стълби - обяви приглушено Фенрис и посочи с брадичка вълнението сред вражеската войска.
Гигантски обсадни стълби от желязо разцепваха множеството.
- Значи и за тях това ще е битка до предела на силите - каза също толкова тихо Лоркан. Всички внимаваха да не ги чуят мъжете наоколо. - Ще се помъчат да проникнат в крепостта, преди хаганската армия да ги е притиснала към стените.
- Стрелци! - провикна се Каол.
Зад тях, надолу по парапетите, простенаха обтегнати тетиви.
Фенрис свали лъка от гърба си и го зареди.
Роуан не докосна нито лъка, нито колчана си. Гавриел и Лоркан последваха примера му. Нямаше смисъл да пилеят стрелите си по шепа войници, при положение че можеше да потрябват за по-опасни мишени по-натам в битката.
Важно беше обаче войниците наоколо да се уверят, че поне един от тях атакува врага. За да повдигне духа им. Фенрис, не по-лош стрелец от Роуан, готов беше да си признае той, щеше да се заеме с тази роля.
Роуан забеляза, че се прицелва към един от носачите на най-близката обсадна стълба.
- Гледай да е впечатляващо - прошушна му той.
- Гледай си работата! - отвърна Фенрис, следейки целта си с върха на стрелата в очакване на заповед от Каол.
Ако Елин не пристигнеше до секунди, на Роуан щеше да му се наложи да напусне поста си, за да я търси. Какво толкова вършеше, по дяволите?
Лоркан извади древния си меч, с който го беше виждал да покосява войници от далечни кралства, и то във войни, много по-дълги от тази.
- Когато докарат обсадната кула до стената, ще се отправят към портата - предупреди Лоркан, стрелвайки очи от парапета към портата на долното ниво и шепата войници отпред.