Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Много ли се уплаши красивата ми Хюрем?
— Много.
— Защо? Нали тя не се боеше от нищо?
— Аз не се уплаших за себе си, Ваше Величество.
— А за кого?
Сюлейман много обичаше да го хвалят. Отговорът ѝ трябваше на всяка цена да го поласкае.
— Треперех от страх да не се случи нещо на господаря ни, както и за живота на принца и принцесата, да пази Бог. Колко ли струва животът на вашата робиня? С радост бихме пожертвали заради вас. Ако ни е писано да умрем в името на Сюлейман, какво толкова? Ще очакваме смъртта си като сватба.
Лицето на падишаха се озари от щастие. Сърцето му се изпълни с радост. Ето така, за миг, момичето бе изтрило тревогата, напрежението и гнева, които бе насъбрал заради бунта. Откъде ги намира тези думи, чудеше се султан Сюлейман. Дори везири и паши, обучени в училището Ендерун и живеещи отдавна в двореца, не можеха да говорят така почтително, както Хюрем. Е, акцентът ѝ беше силен, никак не можеше да казва „Р“, но това не го дразнеше.
— Ах, моята роза, сладкодумницата ми с красива усмивка! Само двамата с Ибрахим разпръсвате мрака около мен с утешителни думи. Ибрахим още не се е завърнал от Египет. И теб те нямаше. Изведнъж се почувствах съвсем сам в този огромен свят.
Ибрахим! Дано изобщо да не се върне от Египет!
Никакъв лек, магия или дума не можеха да откъснат Хюрем от противоречивите чувства, които я разкъсваха, както споменаването на името Ибрахим. То я изтика извън дверите на Ада, който населяваше мислите ѝ.
Хърватският чакал! Трябваше да забрави всичко. Щеше да изтрие греха от тялото си, нямаше друг избор. Тази мисъл я успокои. Щеше да заличи от мислите си и убийството. Такъв е данъкът за пътя към властта. Колко ли хора е изпратил на смърт Сюлейман, за да задържи властта и мощта в ръцете си? Пък и тя не го бе сторила нарочно. Толкова молитви бе отправила. Направи всичко по силите си да не разбере той, че тя е Хюрем. Какво друго можеше да стори? Фредерик не ѝ бе оставил друг избор. Клетият Фредерик, поне умря щастлив…
— Оставих Александра в миналото, бъдещето принадлежи на Хюрем — каза си. Властта и мощта я очакваха. За миг прозря колко силно я бяха обладали те. Нима щеше да остави всичко това на хърватския чакал и Гюлбахар? Никога — зарече се тя пред себе си.
Сети се за съвета, който Гюлдане султан ѝ даде в Крим на смъртния си одър: Само не се обръщай и не гледай назад. Не чакай да ти дадат даром това, което искаш. Хвани го, изтръгни го, вземи си го и не го оставяй. Твоето място са дворците. Това е съдбата ти. Не позволявай да изтрият онова, което ти е писано. И Хюрем се закле мислено пред призрака на възрастната жена, появил се пред очите ѝ: Няма да позволя. Никога няма да позволя!
Докато галеше необръснатите скули на Сюлейман, тя рече кокетно:
— Аз казах, че няма да напусна дома на Негово Величество, но валиде…
Хюрем не довърши изречението си. Падишахът я задуши с целувки и каза:
— Зная. Не си искала да тръгнеш, но майка ми е настояла. И добре е направила. А ти си постъпила правилно, като си се вслушала в думите на по-възрастните. Да знаеш, че когато научих за бунта, първото нещо, за което се разтревожих, бе предателите да не ти навредят. Като разбрах, че си на сигурно място извън двореца, се успокоих.
Хюрем целуна брадата на мъжа.
— Негово Величество султанът ни въздига с тези прекрасни слова. А ние си мислехме, че в ума му е само османската държава.
Сюлейман се засмя. Отново хвърли зърно грозде в устата си.
— Откакто оставихме държавните дела на Ибрахим, мислим само за Хюрем…
Тя дори не чу останалото. „Нарочно го прави — помисли си гневно. — Дори когато ме целува и милва, постоянно споменава името на онова прасе. И защо оставя държавата на него? Разполага и с ум, и със сила, защо му е Ибрахим? Знае, че го мразя, и вероятно го прави, за да ме накара да ревнувам. Забавлява се на мой гръб.“
— Няма да крия колко много се зарадвах, че вашият роб Ибрахим е по далечните страни. Ако не друго, то поне така има някаква полза от него. Благодарение на отсъствието му господарят ни намери време да ни обърне внимание.
Сюлейман дълго се смя.
— Ти изобщо ли не можеш да таиш нещо в себе си?
— Ами не, не мога — сви се очарователно тя в прегръдките на падишаха.
— Нямаш ли никакви тайни?
Изведнъж Хюрем цялата настръхна. Можеше ли да няма тайни? С болка си помисли — каква по-голяма тайна от тази, която вече пази? Крие в себе си най-големия грях!
Видял, че момичето отново се умисли, падишахът каза:
— Имам предвид, че веднага показваш какво обичаш или не обичаш. Никога не си харесвала Ибрахим. Не зная защо. Ако той чуе думите ти, ще се огорчи. Защото винаги се е изказвал ласкаво за теб.