Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Ще приключа с всичко това! – Непреклонният му тон направо изплаши Али.

– Не можах да разбера – с какво ще приключиш?

Исмаил погледна открито младия мъж. Сега на лицето му беше изписана твърда решителност.

– Ще зачеркна Алехандро от списъка!

Как? Але... Алех... – не можеше да го произнесе Али. – Какъвто и да е – продължи чистосърдечно той, – ти казваше, че е вътре в теб, вътре в съзнанието ти. Как ще го направиш?

– Ти не мисли за това, юначаго! – прекъсна го той. – Морякът на Тургут Раис много добре знае как да се справя и вътре в себе си, и извън себе си!

Ипекчи разбра, че и да настоява, нямаше да изкопчи от устата му нито дума повече.

– Да ти развържа ли каишите? – попита отново.

Исмаил измери с поглед Али.

– Преди това ще поискам от теб да сториш още една добрина.

– Добрина ли?

– Не за мен! Добрина за Османската империя и на нашия господар!

– Виж! Достатъчно грижи ми натресе на главата. Все едно палачът да ми нахлузи примката на врата, а после да я разхлаби! Не ме вкарвай пак в неприятности с държавата!

Е Исмаил все още лежеше, засмя се с горчивина.

– Не! Няма да имаш неприятности. Напротив, дори медал ще ти окачат на гърдите!

– Какво искаш да направя?

Али зададе този въпрос доста угрижен, опита се по погледа на Исмаил да разбере за какво става дума.

– Не е кой знае какво! – дума по дума изрече Исмаил. – Не съм се учил на четмо и писмо. От размахване на меча не ми остана време да взема молива. Ще напишеш от мое име едно писмо и ще го отнесеш.

– Какво? Писмо ли?

– Да-

– До кого?

Изведнъж се сети какво ще да е най-вероятно това писмо и изпадна в ужас.

– Не, не! – изръмжа на висок глас. – До нея ли? Докато съм жив, няма да стане! Никога повече няма да се намесвам в тази работа! Миналия път допуснах голяма грешка заради Есма. Този път изобщо няма да го направя. Михримах...

– Не е до нея! – прекъсна го Исмаил. – Писмото не е до принцеса Михримах! – Лицето му доби плачевен израз. – Принцеса Михримах навлезе в горчивия мой живот като комета и отлетя. Макар и за кратко, тя озари мрака в мен. Облъхна душата ми като пролетен вятър. Само че моят мрак изяжда нейното сияние, Ипекчи. Мислиш, че се уплаших от това, че е дъщеря на падишаха ли? Нали не допускаш, че ако този Алехандро не беше в мен, аз щях да я изгоня? Която и да е! На когото и да е дъщеря. Щях ли да изкрещя „върви си“, ако сърцата ни не биеха едно за друго, ако и тя не ме обичаше? Докато дяволът живее в мен, Михримах е табу, Али. Камък ми легна на гърдите, сърцето ми е разбито!

Посегна да удари гърдите си с юмруци, но тъй като ръцете му бяха вързани, направи само някакво напразно усилие. С глава посочи сърцето си:

– Изтръгнах я оттам и затворих страницата на моята първа любов. А и за какво ли ми е притрябвала любов?

– Ами принцесата? Тя дали ще затвори своя дневник на любовта?

Пред очите на Исмаил изплува образът на Михримах. Али видя как лицето му просветна, сетне погледът му помрачня. В края на устните му се появи горчива усмивка.