![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Цената, Михримах!
Ти трябва да платиш!
Михримах!
В главата й вече танцуваха вещици. Запуши си ушите, за да не ги чува. Напразно. Те се подиграваха с нея, надаваха грозни писъци и отвратителен кикот.
Ти толкова си грозна!
Сюлеймановата грозна дъщеря!
На Хюрем прекрасна – грозна Михримах!
И защо си му на Исмаил бе, грозотийо!
Заплати цената, Михримах!
Цената на дълга! Цената!
„Аллах! Какво ме сполетя!“ – размисли се тя, надигна си малко главата и прикова поглед в окачения на тавана полилей. Рукналият от очите порой секна така внезапно, както се и появи. „Ще си платя цената!“ - рече. Мигновено начертаният в главата й план се въплъти в обладалата мислите й представа. Видя едно стройно нежно тяло да се полюшва на здраво вързаното за полилея въже.
Сякаш някой я стисна за гърлото. Запуши уста с ръка, за да потисне риданията. Щеше да сложи край на тези страдания. Отиде в съседната спалня. Не й отне много време да намери в килера на Есма каквото търсеше. Проблемът в цялата работа беше да преметне края на копринения чаршаф през едното рамо на полилея и да го провеси от другата страна. Останалото беше лесно. Трябваше само да ритне стола под себе си, за да сложи край на всички страдания, за да стихне непоносимата й болка. Цялата страна щеше да лее сълзи за нея. Може би и Исмаил? Кой знае.
Доста се затрудни, докато дотътри тежкия стол точно под полилея. Качи се на него. След няколко безуспешни опита най-сетне прехвърли края на чаршафа отгоре. Бързаше, да не би Есма или някоя от прислужниците да влезе и да й обърка работата.
Учуди се, че не плаче. И при това, пред прага на смъртта! Михримах, която лееше сълзи, щом чуеше, че някое коте е умряло, не оплакваше собствената си смърт, към която бързаше запъхтяна.
Вече й оставаше да направи едно-единствено нещо. Да върже през гърлото си края на копринения чаршаф, провесен през месинговото рамо на полилея, и кротко да се остави в ръцете на смъртта!
Завъртя се много пъти покрай себе си, за да омотае чаршафа като дебело въже, нахлузи го на врата си... и...
***
Точно в този момент един от дворцовите имами започна да чете с немощен глас вечерния езан.
Михримах замръзна на място.
Стоеше още върху стола, когато езанът приключи, изправена, с изхлузена на врата си копринена примка, която трябваше да я отведе от този в другия свят.
Внезапно раздвижи ръце.
Измъкна примката от врата си.
Скочи от стола и коленичи на пода:
– Аллах! Благодаря ти, че ме спаси от страшния грях, който щях да извърша! Прости ми, че се разбунтувах! Ще изживея до последната секунда живота, който си ми дал, ще се подчиня и на съдбата, която си ми отредил!
Започнаха един след друг да долитат езаните и от джамиите и от стените на двореца. Божествените им звуци сякаш озаряваха теменужената пелена на нощта – така поне се струваше на Михримах. Стоя на колене, без да помръдне, минути наред. Чувстваше се като преродена. Опита се да прецени какво става с нея.
– Странно! – промълви. – Чувствам се като преродена.
Тя беше вече една съвсем нова Михримах. Знаеше си го. Чудото, което изживя върху стола, готова да прегърне смъртта, заличи цялото минало. Всичко беше променено. Животът се бе променил. Светът се беше променил. Багрите, звуците се бяха променили. Тя самата се беше променила. Беше станала вече абсолютно непознатата за всички Михримах.
Дълго разглежда в сребърното си огледало тази нова Михримах. Погледът й беше придобил острота, веждите й се бяха източили като стрели.
– Сега майка ми ще те заобича още повече! – заяви на образа в огледалото.
Щом това, което наричат любов, бе лъжа и страдание, щом като любовта й изтръгна и разби сърцето, тя щеше да поеме по очертания пред нея нов път!
Лъжата за Капалъ чаршъ, която подхвърли, за да успокои майка си и за да се отърве от въпросите й, сега вече можеше да се превърне в реалност.
– Да започне подготовката за сватбата! – заповяда тя на огледалото. - Принцеса Михримах ще се омъжи за въшливия Рюстем!
Решено бе! Тя щеше да прегърне с разперени ръце живота, който Аллах отново й подари, и то пред самия праг на смъртта, щеше да се нахвърли като разярена лъвица върху враговете, които я застрашаваха.
– Точно както казва майка ни! – тръгна с плавна походка към дивана – Вместо да умираме ние, да умрат те! Да се сковат ръцете, които посягат към трона и мощта ни! Да се изтъркулят главите, които замислят преврати! Да изсъхнат езиците, които бълват отрова!
КЪЩАТА ПОД КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ