![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Ще го затвори бе, Ипекчи! Колко струва един босоног голтак? Три дни ще страда, на четвъртия ще разбере, че името ми е белязано от епилепсия, на петия ще ме забрави. Някакъв си там Исмаил просто ще ни гали сърцето й като повей и ще отлети.
Али се удиви колко поетично говори този груб човек. Почувства, че изпитва жал към него: „Що за горчива съдба!“ И за да не се поддаде в разнежването си, веднага попита:
– За кого е писмото?
– За адмирал Хайредин паша!
Али Ипекчи остана със зяпнала уста. Като се посъвзе, успя да подхвърли:
– Я си гледай работата! Както си тръгнал, още малко и ще напишеш писмо даже на султан Сюлейман!
Исмаил въобще не се подразни на присмеха му.
– Всъщност точно това трябва да се направи, но няма да те пуснат при него!
– Мен ли? – още се тресеше Али. – Аз ли ще отнеса твоето писмо на Хайредин паша? Ти наистина си полудял! Въобще няма да го направя. Най-много да ти напиша писмото – и дотам! От мен – толкова! Ще ти развържа ръцете и краката, а ти си върши каквито щеш глупости!
Исмаил си замълча. Али душа даваше да разбере какво ли му минава през главата на този човек, но започна вече да си мисли, че час по-скоро ще трябва да се отърве от него.
– Пиши тогава! – наруши тишината Исмаил. – Записвай дословно, каквото ти казвам. От първата до последната буква. Ясно? Останалото после ще си го коментираме.
Али остави моряка сам и излезе. Намери отнякъде пергамент. Купи мастилница и перо. Върна се в съборетината. Исмаил лежеше с приковани в тавана очи. „Кой ли е сега? Исмаил ли, Алехан ли... какъв беше?“ – запита се той.
Исмаил усети по стъпките му, че е дошъл, и обърна глава.
– Готов ли си, Али Ипекчи? Изложението ми е дълго, дано си осигурил достатъчно неща.
Али Ипекчи промърмори нещо, но Исмаил не му обърна внимание.
– Пиши, юнако! – рече и продължи: – „До адмирал Хайредин паша.
Синът на Мурад Реис, Исмаил от Алаийе, преди всичко друго най-почтително му целува ръка. След като бъде прочетено докрай това мое изложение, свързано с опазването на нашия господар и на държавата, ще помоля и капитана, наш баща, и Тургут Реис, а и всички близки приятели, да ми простят“.
***
Исмаил диктуваше, Али пишеше. В показанията си Исмаил от Алаийе разказа всичко най-откровено, все едно пред себе си, а не заради писмото. Назова всяко име. С едно изключение. Михримах! Нея изобщо не я спомена. Не събра сили да признае, че му е било поръчано да убие принцеса Михримах. Продиктува лъжата: „Мишената беше нашият падишах, Господарят!“
Али го погледна набързо с известен укор:
– Пиши, пиши, храбрецо Али! Светът няма да се срине от една малка лъжа. Плюс това не е и лъжа. Падишахът е истинската мишена на неверника. Когато Аллах изпречи пред Алехандро принцесата, ми казаха: *Щом е така, искаме да убиеш нея!“
Някъде към края вече, в един момент Али вдигна глава и погледна към Исмаил. Беше прощаване без думи. Вдигна рамене и продължи да пише. Нали все пак като завършеше писмото, този човек щеше да напусне живота му, а той самият щеше да се моли никога повече да не те вижда.
***
И всичко тръгна да се разнищва като разплетен чорап.
Ужасен от това, което Исмаил му продиктува да напише, Али Ипекчи се съгласи да занесе и предаде писмото в корабостроителницата, за да бъде предадено на адмирала.
Морякът целуна Ипекчи по челото.
– Братко Али, много те изтормозихме. Прощавай! Ако принцесата попита за мен, кажи й, че не знаеш нищо и не си ме виждал. Измъкни се с приказката: „Може ли да се разбере какво е направил един болен от епилепсия човек. Ако Иляз Реис попита защо Исмаил от Алаийе не дойде сам, ами изпраща писмо, ще му кажеш: „Няма очи да застане пред вас“. Дано и той да ми прости.
Али си захапа мустака. Явно ако продължаваха така, нямаше да се излезе на добър край.
– Прощавай и от мен! – изломоти така, като че ли дъвчеше нещо в устата си.
Като излезе от съборетината, Исмаил хвана пътя право към Генуезката кула. Изправи се на вратата на гостилницата под асмата. Старецът, с когото се видя още първия път и му съобщи за срещата, се разтревожи. Моментално го хвана за ръка и го издърпа навън.
– Ти какво търсиш тук?
– Намери ми го! – изръмжа Исмаил.
По погледа на моряка възрастният куриер веднага позна, че е много напрегнат.
– Невъзможно е!
– И защо?
– Защото аз не мога да го намирам. Само той ме търси.
Старецът така и не успя да продължи. Плесникът на Исмаил изплющя като светкавица върху бузата му.
– Няма да повтарям! Намери ми го!
От силния удар човекът залитна и с ужас вдигна ръка към пламтящата си буза.