![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Исмаил вдигна шишенцето пред очите си. Сякаш отново чу думите на Медичи отпреди малко: „Изпий го веднага, Алехандро! Да ти минат болките!“ По лицето му заигра непонятна усмивка. Знаеше какво има в шишенцето. Как щяха да оставят жив човека, който беше убил дъщерята на султан Сюлейман! И си каза: „Да, ще ми минат болките! Не се бой, завинаги ще ми минат!“
Не си представяше подобен край. Друго си беше намислил, но реши: „Какво пък не! Нищо, че ще си замина така!“
Отвори капака на шишенцето. На един дъх изпи цялата течност в него. Учуди се. Изобщо не нагарчаше. Дори можеше да се каже, че е сладникава. Усмихна се: „Значи приказката горчиво като отрова не важи. Хайде сега да опитаме пък сладката смърт! Започвай да действаш!"
И излезе иззад дървото. Отправи се към колата. Не след дълго кочияшът видя изплувалият от мрака мъж със сърп в ръка. Изправи се ужасен. Не му трябваше много време да забележи, че от сърпа още капеше кръв. „Сатаната!“ – изкрещя без глас. Панически взе да се кръсти. Изплющя с камшика по гърба на конете.
– Дий, дий! Проклети коне, хайде, дий! Махнете ме оттук!
Исмаил дори не се опита да догони колата. Само вдигна ръце във въздуха и викна:
– Хей! Отивай при Светия си отец в Рим да му занесеш новината! Кажи му: „Исмаил от Алаийе се върна. Върна се и преряза гърлото на вашия човек. Взе душата на оня, който искаше да посегне на принцеса Михримах. Михримах ще живее! Алехандро ще умре. Тя ще живее!“
Виковете му заглушиха чаткането на копитата и тупуркането на колелата, изпод които от камънаците хвърчаха стрели. Кочияшът ги чу и се обърна за миг да погледне назад. „Същински крясъци от ада!“ – си каза и отново се прекръсти със свободната ръка. Обърна се пак назад да погледне този, който беше изпратил Медичи на оня свят. Мрачната фигура стоеше, още със сърпа във вдигнатата си ръка, постепенно се стопяваше в мрака и по нищо не се различаваше от изскочилите от Преизподнята дяволи.
Колата препускаше все по-надалече, а Исмаил крачеше към морето. Изведнъж краката му се разтрепериха. Усети отровата да се разлива бързо вече по цялото тяло. Пристъпи още няколко пъти. Болка стегна гърдите му, свлече се на колене. Сякаш желязно менгеме притисна сърцето му Едва си пое дъх, изправи се. Залитна още няколко крачки, после се спря, погледът му започна да се замрежва. Вместо да се приближава, морето с всяка негова стъпка се отдалечаваше, сякаш бягаше от него. Изпусна кървавия сърп. Вдигна глава към звездите и промълви:
– Аллах! Моля те, не вземай душата на своя роб, преди да прегърни морето!
И стана нещо невероятно. По всичките му жили се разля огнена вълна. Исмаил от Алаийе се изправи в цял ръст. Усети прилив на страхотна енергия. От устата му излетя още един страшен вик:
– Михримаааах!
Затича се в луд бяг към ромолящото пред него море. На всяка крачка от устните му се откъсваше все същият вик:
– Михримах! Михримааах! Михримааааах...
Най-сетне навлезе във водата. Не усети колко е студена. Светлинките по хълма отсреща, далече, все по-надалече от него, все повече и повече изчезваха от очите му.
Водата стигна до кръста му. Макар и трудно, Исмаил продължи още и още навътре.
– Върви в ада, Алехандро! – процеди през зъби, когато водата стигна до раменете му. Една палава вълна го перна през устните. Усети соления вкус на морето. Опита се да погали водата.
– Сатана! – промълви. – Излизай от мен! Остави ме поне да умра чист!
Извади ръцете си от водата и ги вдигна високо към звездите.
– Мамо! – изстена. – Мила майчице! Татко Мурад! Вземете ме при вас!
И пристъпи още веднъж. Бяха изчезнали вече всякакви картини и звуци.
– Михримах! – промълви за последен път. – Не ме забравяй! Не.. ме... заб...
Не помръдна повече. Игривите вълни веднага повдигнаха лекичко безжизненото му тяло. Исмаил от Алаийе остана да лежи по очи върху водата още известно време, сякаш се прегръщаше с морето. После морето го погълна в мрачната си бездна.
ВТОРА ЧАСТ
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ
Последното желание на Исмаил от Алаийе не се сбъдна. Михримах го забрави. Поне на Есма така й се стори.
Михримах сякаш беше откъснала и захвърлила тази страница от живота си. Все едно не беше изживявала нищо подобно. Не беше го срещала върху кораба на Хайредин паша. Не се беше влюбвала. Не беше тичала презглава към него да му каже: „Отвлечи ме оттук! Не им позволявай да ме омъжат за Рюстем!“, пренебрегвайки всякакъв срам и всякакво унижение. Все едно нищо от това не се беше случвало.
Въпреки огромната радост, непостоянството на господарката й изуми Есма. „Падишахска дъщеря! Ето на, съвсем го забрави. Литна като пеперуда. Кацна на едно цвете. А после отлетя!“