Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Напротив, понеже само от Ваше Превъзходителство очаквам опрощение. Но историята ще бъде много дълга.
— В такъв случай изповедникът ви позволява да седнете.
Разказах историята си най-изчерпателно, премълчах само честите ми срещи с нимфите на острова.
— Цялата история — ми каза старият господин — е поучителна.
— Да, уважаеми, защото тя доказва, че един млад човек никога не е изложен на опасност да се провали, когато е обзет от голяма страст и има възможност да следва собствената си воля, понеже носи в джоба си пълна със злато кесия.
Исках да си отида, но дворцовият управител дойде при мен и съобщи, че Негово Превъзходителство ме кани да остана за вечеря. Имах очевидно честта да седя на неговата маса, но не и да ям. Трябваше да отговарям на хилядите въпроси, които ми се отправяха от всички страни, тъй че ми беше невъзможно да сложа хапка в устата си.
Седях до викарий Булгари и го помолих за извинение, задето се бях пошегувал със заклинанията на отец Делдимопуло.
— Това е измама — отговори ми той, — но е много мъчно да се направи нещо против нея, защото тя носи печата на древността.
При десерта госпожа Ф. прошепна нещо на ухото на генерала, при което той се обърна към мен и каза, че на драго сърце би изслушал какво ми се е случило през време на пребиваването ми в Цариград с жената на Юсуф, както и при един друг турчин, в чийто дом съм бил свидетел на къпане при лунна светлина. Много изненадан, аз обясних, че това са комедии, които не заслужават да ги разказвам. Най-възмутително от всичко ми се струваше недискретността на госпожа Ф., която не трябваше да посвещава целия Корфу в това, което бях й разказал на четири очи. Съжалявах, че тя не беше по-предпазлива по отношение на доброто си име, което ми беше по-близко до сърцето, отколкото личността й.
Когато два или три дни по-късно останах насаме с нея, тя попита:
— Защо не пожелахте да разкажете на генерала приключенията си в Цариград?
— Защото не исках да узнаят всички, че ми позволявате да ви забавлявам с подобни неща. Каквото аз, уважаема госпожо, се осмелявам да споделя с вас на четири очи, положително не бих го разказал пред всички.
— А защо не? Ако мълчите от чувство на уважение, когато не сме сами, то толкова повече би трябвало да правите това, когато съм сама.
— Имах желание да ви развеселя, а се изложих на опасност да предизвикам вашето неодобрение, но уважаема госпожо, това няма да се случи вече.
— Аз не искам да споделяте с мен вашите намерения, но ми се струва, че ако сте имали желанието да ми се харесате, то не би трябвало съзнателно да предизвиквате тъкмо обратен резултат. Ние ще вечеряме у генерала. А вас ще ви покани от негово име господин Д. Р. Убедена съм, че той ще повтори желанието си и ще бъдете принуден този път да го изпълните.
Скоро след това наистина дойде господин Д. Р. и ние се отправихме към генерала. По пътя аз разсъдих, че трябваше да погледна на този обрат като на щастие, въпреки че тя искаше да ме унижи, защото, принуждавайки ме да се оправдавам, тя ме предизвика да й се обясня, а това не можеше да й бъде безразлично.
Главният проведитор ме прие радушно и лично ми предаде едно писмо, пристигнало за мен същия ден от Цариград. След като му благодарих с дълбок поклон, поставих писмото в джоба си, но той ме спря, като ми каза, че бил любител на новини и мога да прочета писмото пред него. Аз го отворих, беше от граф Боневал. Когато чу името на добрия Юсуф, генералът ме помоли да му разкажа историята с неговата жена. Понеже не можах да отклоня поканата, почти цял час забавлявах Негово Превъзходителство и обкръжените му с история, в която нямаше нищо достоверно, освен сериозността, с която я разказвах. По този начин нито накърних достойнството на приятеля си Юсуф, нито изложих госпожа Ф., напротив, представих се в благоприятна светлина. Измислената от мен случка ми правеше чест и аз изпитах истинска радост, когато хвърлих поглед към госпожа Ф. и прочетох по лицето й, че тя, макар и смутена, изглеждаше доволна.
Когато по-късно се озовахме в нейната къща, тя каза в присъствието на господин Д. Р., че описаната от мен история била много хубава, макар да е само приказка. След това се обърна към господин Д. Р. и продължи:
— Той твърди, че ако каже истината за разговора си с жената на Юсуф, би създал пред хората убеждението, че ме занимава с неприлични истории. Как мислите? Въпреки това, господин Казанова, опишете ни тази среща със същите изрази, които употребихте пред мен!