Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Е, това вече е приказка! — рекох ухилено.
И Дани се ухили и ми подаде два куалуда. Отидох до умивалника, пуснах водата и положих уста под струята. После небрежно пъхнах ръка в джоба и пуснах двата куалуда там на отговорно пазене.
— Окей — рекох и потрих върховете на пръстите си. — Вече цъкам като адска машина, така че дай да бъдем кратки.
Усмихнах се тъжно на Дани и усетих как се запитах колко ли от сегашните си проблеми можех да припиша пряко на него? Не че бях изпаднал до степен на заблуда, при която за всичко него винях, но нямаше спор, че ако не беше Дани, „Стратън“ никога нямаше да излезе извън контрол. Вярно, именно аз бях мозъкът на екипа, но пък Дани беше мускулът, изпълнителят, така да се каже — вършеше ежедневно неща, които аз никога не бих си позволил, или ако ги направех, нямаше да мога да се погледна в огледалото на следващата сутрин. Дани беше истински боец, но вече не бях сигурен дали това му качество заслужава уважение, или омраза. Но най-вече ми беше мъчно.
— Виж какво, Дани. Не съм аз този, който ще ти каже какво да правиш със „Стратън“. Фирмата вече е твоя и прекалено много те уважавам, че да ти казвам какво да правиш. Но ако искаш да чуеш мнението ми, бих казал: закрий я отсега и си тръгни със запазен разум. Направи точно това, което ти казва Хартли: караш новите фирми да поемат арбитражните дела, а на теб ти плащат като на консултант. Много правилен, а и много хитър ход. Ходът, който лично аз бих предприел, ако още командвах парада.
— И аз ще го изпълня — кимна Дани. — Искам само да поизчакам някоя и друга седмица, да видя какво ще стане с различните щати, разбираш ли?
Аз пак кимнах тъжно, понеже знаех, че той ни най-малко не възнамерява да закрива фирмата. И само казах:
— Добре, Дан. Има някакъв резон в думите ти.
Пет минути по-късно се бях сбогувал с всички и сядах на задната седалка на лимузината, когато видях Готвача да излиза от ресторанта. Приближи си до лимузината и каза:
— Каквито и да ги приказва Дани, много добре знаеш, че няма да закрие фирмата. Оттам могат да го изведат само с белезници.
— Кажи ми нещо, дето не го знам, Денис — кимнах бавно. После го прегърнах, влязох през задната врата и се отправих към болницата.
По някаква случайност еврейската болница на Лонг Айлънд се намира в градчето Лейк Съксес, на по-малко от километър и половина от „Стратън Оукмънт“. Вероятно затова никой не се изненада, когато тръгнах из родилното отделение и зараздавах златни часовници. Бях сторил същото, когато се роди Чандлър, и бях причинил немалка сензация. По някаква необяснима причина изпитвах нерационално удоволствие от похарчването на петдесет хиляди долара по хора, които нямаше повече да видя през живота си.
Когато най-сетне приключих щастливия си ритуал, беше станало почти единайсет. Но когато влязох в стаята на Графинята, не можах да я видя. Цялата беше отрупана с цветя. Исусе Христе! Сигурно имаше поне хиляда букета! Вътре беше някаква експлозия от цветове — фантастични отсенки на червено, жълто, розово, лилаво, оранжево и зелено.
Най-после успях да зърна Графинята седнала на един фотьойл. Държеше на ръце Картър и се мъчеше да го храни с биберон. И пак изглеждаше страхотно. Успяла бе някак си да премахне излишните килограми през трийсет и шестте часа след раждането и отново беше моята разкошна Графиня. Ура! Беше в чифт избелели дънки левис, семпла бяла блузка и чифт кремави балетни цвички. Картър беше увит в небесносиньо одеяло, от което се подаваше единствено мъничката му муцка.
Усмихнах се на жена ми и казах:
— Страхотно изглеждаш, сладур. Не мога да повярвам, че лицето ти е възвърнало обичайния си вид. Вчера направо беше подпухнала.
— Не ще да пие от шишето — каза графинята-майка, без да обърне внимание на комплимента ми. — Чани никога не отказваше. А Картър не ще.
В този момент в стаята влезе една сестра. Пое Картър от Графинята и започна прегледа за изписването му. Още им стягах багажа, когато чух сестрата да възкликва:
— Ой, ой, какви чудесни миглички само! Досега не съм виждала друго бебе с такива разкошни мигли. Чакайте само да попорасне. Голям красавец ще излезе, обзалагам се.
— Знам — отвърна гордата Графиня. — У него има нещо много специално.
След което чух сестрата да казва:
— Ха! Това пък какво е!
Извърнах се на пета и я изгледах. Седеше на стол, държеше Картър и притискаше стетоскопа до лявата страна на гърдичките му.