Хенрик Ибсен, „Росмерсхолм“
– Корм – продума немощно тя, взряна в него над ръба на чашата си. Беше бледа, но Страйк бе наясно, че тя е способна на всичко, за да режисира ситуация, която би могла да използва за свое предимство, включително да не се храни известно време и да сложи бяла пудра, и само кимна.
– О, вие се познавате – изненада се Дръмънд.
– Трябва да вървя – избъбри Шарлот, като се изправи до загрижената Лусинда. – Закъснявам, имам среща със сестра си.
– Сигурна ли сте, че сте достатъчно добре да вървите? – попита я Лусинда.
Шарлот отправи към Страйк крехка усмивка.
– Би ли ме изпратил? Само на една пресечка оттук е.
Дръмънд и Лусинда се обърнаха към Страйк очевидно облекчени, че могат да прехвърлят отговорността за богатата и със солидни връзки жена върху неговите рамене.
– Не съм сигурен, че съм най-подходящият за такава задача – посочи Страйк бастуна си.
Усети изненадата на Дръмънд и Лусинда.
– Ще те предупредя навреме, ако тръгна да раждам – подхвърли Шарлот. – Моля те.
Той можеше да каже „Не“. Можеше да каже: „Защо не повикаш сестра си да те вземе оттук?“. Но знаеше, че отказ би изглеждал детински в очите на хора, с които можеше да му се наложи да разговаря отново.
– Добре – изрече с тон, който граничеше с рязък, без да е такъв.
– Много ти благодаря, Лусинда – каза Шарлот и стана от стола.
Облечена беше в бежов копринен шлифер върху черна тениска и джинси за бременни, носеше маратонки. Дори и тези прости елементи на облеклото й бяха от най-добро качество. Винаги бе предпочитала монохромни цветове, строга или класическа кройка, които открояваха забележителната й красота.
Страйк задържа вратата отворена пред нея и бледността на Шарлот му припомни случай, когато Робин пребеля и й изби пот в края на едно пътуване, след като умело избегна фатално подхлъзване върху лед с кола под наем.
– Благодаря ви – каза той на Хенри Дръмънд.
– За мен беше удоволствие – отвърна официално търговецът на картини.
– Ресторантът не е далеч – каза Шарлот и посочи нагоре по склона, когато вратата на галерията се затвори зад тях.
Поеха редом – минувачите вероятно предполагаха, че той е отговорен за издутия й корем. Усещаше аромата, лъхащ от кожата й, за който знаеше, че е „Шалимар“. Използваше го още от деветнайсетгодишна и понякога той й го бе купувал. Отново си припомни как преди години бе вървял по същия път към последвалата разправия с баща й в италиански ресторант.
– Мислиш, че аз съм подредила това.
Страйк не отговори. Нямаше желание да бъде въвличан в спор или възпоминания. Извървяха две пресечки, преди той да попита:
– Къде е това заведение?
– На Джърмин Стрийт, „Франкос“.
В мига, щом тя изрече името, той си даде сметка, че става дума за същия ресторант, в който някога се бе запознал с бащата на Шарлот. Скандалът, който се разрази тогава, бе кратък, но злостен, защото у всички членове на аристократичното семейство на Шарлот я имаше вродената проклетия, но пък после тя и Страйк се бяха върнали в апартамента й и бяха правили любов със страст и настойчивост, които сега Страйк искаше да пропъди от ума си заедно със спомена за сълзите й, които не спряха дори в мига на кулминация, а капеха топли върху лицето му, докато тя крещеше от наслада.
– Ох! Стой – изрече остро тя.
Той се обърна. Шарлот хвана корема си с две ръце и се отдръпна намръщена заднешком към един вход.
– Седни на стъпалото – каза той и му бе неприятно да направи дори това предложение.
– Не – отвърна тя и задиша дълбоко. – Просто ме отведи до „Франкос“ и можеш да си вървиш.
Продължиха напред.
Оберкелнерът бе самата загриженост: беше очевидно, че Шарлот не е добре.
– Сестра ми дойде ли?
– Още не – отвърна тревожно оберкелнерът и също като Хенри Дръмънд и Лусинда впери поглед в Страйк да поеме отговорността за този смущаващ и нежелан проблем.
Само минута по-късно Страйк седеше на мястото на Амилия на масата за двама до прозореца, а келнер им донесе бутилка с вода. Шарлот още дишаше дълбоко и оберкелнерът дотича да постави панерче със солети помежду им, като предположи колебливо, че Шарлот може да се почувства по-добре, ако хапне нещо, но също така посъветва Страйк да му даде знак в мига, щом прецени, че трябва да се повика линейка.
