Гаснещ зрак [bg]

Глупост бе да се очаква, че такива дарове като магия няма да дойдат с цена. Вече се учеше да крие трезвостта си, когато го устройваше. Заблудите на другите му служеха добре, докато гледаха как обръща чашите и вярваха, че умът му е притъпен.

Хун Раал излезе от командната палатка.

Видя приближаващия се работен екип, с пръти, клинове и дървен чук, за да помогнат с изправянето. Към счупените мебели вътре Хун Раал беше безразличен. В някои отношения дори беше по-добре, ако останеха да напомнят за силата му. Ако към авторитета му се добавеше страх, който да укрепи новата му титла, толкова по-добре.

Тръгна през лагера, без да обръща внимание на войниците и приглушените им разговори. Жестокият студ на въздуха едва го достигаше. Имаше достатъчно сила в него, в този момент, за да стопи мраза по земята под целия лагер. Подвластен на някаква леност, той остави магията да потече в зрението му и да промени пейзажа около него. Ярка светлина заличи подробностите на всички страни, само лагерните огньове кипяха като стегнати юмруци пламък. Фигури по пътеките между палатките излъчваха свръхестествен блясък, мъждукащ понякога, а понякога — буен и ярък. Наблизо седеше войник с оголен меч в скута и го точеше. Гледката на желязото, попиващо призрачната светлина, накара Хун Раал да спре и да се намръщи.

Жаждата на желязото изглеждаше неутолима. Озадачен, но не толкова, че да се поддаде на притеснението си, Хун Раал продължи.

Малко сред това беше привлечен от един лагерен огън, усетил в злите му пламъци нещо предизвикателно. Когато се приближи, войниците, струпали се около огнището, станаха и заотстъпваха. Без да им обръща внимание, Смъртният меч се взря в огъня.

„Има нещо… нещо там. Аз…“

Не можеше да откъсне поглед от пламъците. А непознатата сила се пресегна и заскуба волята му, надсмивайки се на магията в него.

„Какво е това? Лице? Лице на жена?“

Чу смях, който не беше неговият: зашумя в черепа му като есенни листа. А след това в ума му заговори женски глас и силата му бе такава, че той се почувства като новородено пале, съвсем безпомощно, щом нещо огромно се пресегна, забута го и замушка. Осъзнаването го омаломощи още повече и душата му внезапно се сви от страх.

— Тирлан ита сетаралан. Ново дете, родено от пламъците, виждам твоята безпомощност. Беток т’ралан Драконъс, той проумява ли изобщо? Виж тези мерки на любов, всеки разтег отмерен в отчаяние. Тя обхожда Вечната шир на Веществената нощ, и търси какво? Мощ не се ражда от любов, освен сред мъдрите, за които поражението е сила. Уви, мъдростта е най-рядкото вино и дори сред тези, които го вкусват, малцина ще познаят неговия вкус. Но ти, о, Смъртен меч на Светлината, ти вървиш наперено, изпълнен с гордост и пиян от самодоволство — твоето невежество прави силата гибелна, необуздана. Усетих те, притеглена бях към теб… Наказвай поданиците си както ти скимне, но разбери следното: сила притегля сила, крайност подклажда крайност. Угаждай си в глупава показност, но помни, че има и други, що в силата не ти отстъпват. И че са по-вещи в употребата ѝ и могат да те смажат. Неприязънта към безразсъдството е повсеместна, а злоупотреблението се наказва.