Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Както желаеш. Но какви са желанията на самата Тейт Лорат?
— Предизвикаха те — промърмори Тейт Лорат на съпруга си; все така си играеше с ножа.
В отговор на въпроса на Раал Халид Бахан сви рамене.
Хун Раал въздъхна и извърна очи.
— Добре. Кажи ми, Халид, какво са открили съгледвачите ти?
— Успяла е някак да се сдобие с втори кон. И е препуснала на запад, към гората.
— Където, предполага се, възнамерява да се скрие.
— Няма голям избор. Преградили сме или патрулираме всички пътища на юг. Ако намерението ѝ е Карканас, ще я спрем. Тъй че къде другаде би могла да потърси убежище?
— Драконовата цитадела.
— Оттатък Дорсан Рил? Ледът е изключително коварен. Бихме могли като нищо да я тласнем към такъв отчаян ход. Щом стигнем края на гората, смятам ротата ми да навлезе във вилообразен строй. Ще я принудим да отстъпи все по̀ на запад, докато се окаже с гръб към реката. Може би ще опита и ще се удави.
— Не е достатъчно — отряза Хун Раал. — Искам я пленена. Върната в Нерет Сор. Ако се удави в Дорсан Рил, ще е спечелила победа над мен. Неприемливо, капитане. По-важното — ами ако успее да се прехвърли?
— Тогава ще обсадя Драконова цитадела.
— Нищо такова няма да правиш.
— Не сме Погранични мечове, сър. Войници на Легиона сме.
Хун Раал потърка очи, след което го изгледа твърдо.
— Няма да предложиш на Айвис възможността да ликвидира една от ротите ми, Халид. Ясен ли съм по това? Ако Шаренас успее да стигне до Драконова цитадела, ще се изтеглите. Върнете се тук. Разчистването на сметките с нея ще трябва да почака.
За миг изглеждаше, че Халид ще му се противопостави, но после той сви рамене и отвърна:
— Добре, сър. Във всеки случай, смятам да я догоня много преди да е стигнала пътя, още по-малко реката.
— Това би било за предпочитане, капитане.
Халид Бахан стана и заоправя бронята и зимното си наметало.
— Тръгваме веднага, Смъртен меч.
— Не се бавете много — каза Хун Раал. — Смятам да тръгнем в поход до месец.
— Разбрано.
Капитанът излезе от палатката. Хун Раал се отпусна назад и изгледа замислено Тейт Лорат. Най-сетне тя прибра ножа в канията и вдигна очи.
— Предизвикателството да ме държите задоволена възбужда ли ви, Смъртен меч?
— Стани.
— Ако настоявате.
— Кажи ми. Желаеш ли да останеш капитан в легиона на Урусандер, Тейт Лорат?
Тя примига.
— Разбира се.
— Чудесно. Сега ме чуй добре. Ти не си една от глезотиите ми. Нито сега, нито никога в бъдещето.
— Разбирам.
— Не съвсем, тъй като не съм свършил. В отсъствието на съпруга ти се шибай с когото искаш. Аз, разбира се, ще знам за това, колкото и грижливо да уреждаш срещите си. И когато новината стигне до мен, и ако любовникът ти се окаже в редиците на Легиона, ще заповядам да те съблекат и да те хвърлят на кучетата. Ако Халид реши да си те прибере, щом се върне, е, това си е негова работа. Ясен ли съм, капитане?
Тейт Лорат се взря в Хун Раал безизразно. След това се усмихна.
— Олеле. Смъртният меч определя нов порок, срещу който вече трябва да се борим, така ли? Ако храмовите курви на Майка Тъма превръщат плътските удоволствия в добродетел, трябва ли да търсим противоположното? Въздържанието, сър, ще донесе малко последователи на вярата ви.
— Грешно разбираш нещата, Тейт Лорат. Легионът е достатъчно уязвим след предателството на капитан Шаренас. Няма да ти се позволи да предизвикаш пристрастия, ревност и необуздана похот сред войниците ми. Достатъчно лошо е, че сводничиш на собствената си дъщеря — и като стана дума, това също трябва да спре. Незабавно. Печели си съюзниците с по-малко мизерни средства.
— Поведението на моите близки няма да го определяте вие, Смъртен меч.
Най-сетне я беше ужилил, забеляза той, а това го наведе на мисълта за скритите пламъци на омраза на Тейт Лорат към собственото ѝ дете. Простият факт беше, че двамата, Тейт Лорат и Халид Бахан, представляваха потенциален проблем, който можеше да му донесе, в някой бъдещ момент, открито съперничество за амбициите му. Макар и да му бяха заклети сега, щеше да е глупак да повярва, че нещата няма да се променят, щом Карканас се окаже в ръцете на Легиона.
— Ти вече си Дете на Светлината, Тейт Лорат — каза той. — Но важността на това преображение, изглежда, все още ти убягва. Добре. Прецени това.